Джондалар случайно беше застанал до Ранек, когато чу всичко това. Изненада се, че изпита съчувствие към тъмнокожия, когато видя израза на лицето му. Мина му през ум, че ако имаше човек, който знаеше какво чувства Ранек в момента, то-това беше той. Но поне знаеше, че мъжът, който беше убедил Айла да живее с него, я обича. Беше очевидно, че Винкавек искаше Айла просто за да постигне своите цели, а не защото изпитваше чувства към нея.
Айла също подочу части от разговори, в които се споменаваше нейното име. Не обичаше да подслушва. Ако беше сред Клана, би извърнала очи, за да не вижда знаците, които събеседниците си разменяха, но при напълно устното общуване не можеше да си запуши ушите.
Но ето, че изведнъж престана да чува когото и да е било, освен дразнещите гласове на няколко по-големи деца, които произнасяха думата „плоскоглавец“.
— Виж го това животно, как се е издокарало като човек — смееше се едно по-голямо момче, сочейки с пръст Ридаг.
— Ами че те обличат конете, защо да не облекат и плоскоглавеца? — обади се някой сред нов изблик от смях.
— Знаете ли, тя твърди, че той е човек. Казват, че разбирал всичко, което казват хората и дори сам можел да говори — намеси се друго момче.
— Ами да, ако може да накара и вълка да ходи на задните си крака, тя сигурно и него ще нарече човек.
— По-добре е да внимаваш какво говориш. Чалег казва, че плоскоглавецът може да насъсква вълка против хората. Той казва, че плоскоглавецът накарал вълка да го нападне и че ще отнесе случая в Съвета на Братята.
— Е, това не е ли доказателство, че плоскоглавецът е животно? Щом като може да накара друго животно да напада?
— Майка ми казва, че не е правилно дето водят животни на Лятната среща.
— Чичо ми каза, че няма нищо против конете, нито дори против вълка, стига да ги държат настрана, но мисли, че е трябвало да им се забрани да водят плоскоглавеца на срещите и церемониите, които са предназначени за хора. — Ей, плоскоглавецо! Хайде, изчезвай. Върви си в глутницата, при другите животни, там, където ти е мястото.
Отначало Айла беше твърде слисана, за да реагира на унизителните забележки. После видя, че Ридаг затвори очи, погледна надолу, след което понечи да тръгне към Хвощовия бивак. Пламнала от гняв, тя се втурна към хлапаците.
— Какво ви става на вас? Как можете да наричате Ридаг животно? Слепи ли сте? — сипеше въпроси Айла с едва сдържана ярост. Няколко човека спряха, за да видят какво става. — Не ви ли е ясно, че той разбира всичко, което казвате? Как може да сте толкова жестоки? Не се ли срамувате?
— Че защо да се срамува синът ми? — попита една жена като застана до чедото си, за да го защити. — Този плоскоглавец е животно и не би следвало да се допуска на церемонии, които са свещени за Майката.
Насъбраха се още хора, включително по-голямата част от Лъвския бивак.
— Айла, не им обръщай внимание — каза Нези, като се опитваше да охлади яростта и.
— Животно! Как се осмеляваш да го наричаш животно! Ридаг е толкова човек, колкото и ти — извика Айла, обръщайки се към жената.
— Не позволявам така да ме обиждат — каза жената. — Аз не съм жена-плоскоглавка.
— Ами не си! Тя би била по-човечна от теб. Тя би проявила повече съчувствие, повече разбиране.
— Ти откъде знаеш толкова много?
— Никой не знае по-добре от мен. Плоскоглавците ме спасиха, отгледаха ме, когато бях загубила първия си народ и бях останала сама на света. Щях да съм мъртва, ако не беше съчувствието на една жена от Клана — каза Айла. — Чувствах се горда, че съм жена от Клана и майка.
— Не! Айла, спри! — чу тя Джондалар, но вече не я беше грижа.
— Те са хора, а също и Ридаг. Знам, защото имам син като него.
— О, не — сви се като от удар Джондалар и си проправи път, за да застане до нея.
— Какво каза тя? Че има син като него? — обади се един мъж. — Син на смесени духове?
— Айла, опасявам се, че сега провали всичко — каза тихо Джондалар.
— Тя е била майка на изчадие? Я по-добре се дръпни по-далеч от нея.
Един мъж излезе напред към жената, която се караше с Айла.
— Щом привлича такива духове към себе си, те могат да проникнат и в други жени.
— Така е! По-добре и ти се дръпни от нея — каза друг мъж на жената до себе си, която очевидно беше бременна, и я дръпна настрана.
И други започнаха да отстъпват — на лицата им беше изписано отвращение и страх.