— Кланът? — каза един от музикантите. — Онези ритми, които тя изсвири, не каза ли тя, че са на Клана? Тях ли имаше предвид? Плоскоглавците?
Айла се огледа — за миг я обзе паника и и се прииска да избяга от всички тези хора, които я гледаха с такова отвращение. После затвори очи и пое дълбоко дъх, вдигна глава и зае уверена и войнствена поза. Какво право имаха те да твърдят, че синът и не е пълноценен човек? С крайчеца на окото си видя, че в страни и малко зад нея бе застанал Джондалар и изпита силна признателност, която не можеше да изрази с думи.
Тогава, от другата и страна застана още един мъж. Тя се обърна и се усмихна на Мамут, а също и на Ранек. После до нея се изправиха Нези и Талут, а сетне, най-неочаквано, и Фребек. Почти като един целият Лъвски бивак застана до нея.
— Не сте прави — обърна се Мамут към тълпата с глас, който звучеше твърде силно, за да принадлежи на толкова възрастен човек. — Плоскоглавците не са животни. Те са хора и са толкова деца на Майката, колкото и вие. Аз също живях при тях известно време и ходих на лов с тях. Тяхната знахарка излекува ръката ми и аз научих пътя си към Майката чрез тях. Майката не смесва духове, не съществуват коне-вълци, нито лъвове-елени. Хората от Клана са различни, но разликата е незначителна. Не могат да се родят деца като Ридаг или сина на Айла, ако Кланът не произхожда от човешкия род. Те не са изчадия. Просто са деца.
— Не ме интересува какво казваш, стари Мамуте — обади се бременната жена. — Не искам плоскоглаво или смесено дете. Ако тя вече е имала такова, духът може още да витае край нея.
— Жено, Айла не е заплаха за теб — отвърна старият шаман. — Духът, избран за твоето дете, вече е в теб. Сега той не може да бъде променен. Не Айла е тази, която е дала на рожбата си духа на плоскоглав мъж, тя не е привлякла този дух. Такъв е бил изборът на Майката. Трябва да помниш, че духът на мъжа никога не витае далеч от самия мъж. Айла е израсла в Клана. Станала е жена докато е живяла с тях. Когато Мут е решила да я дари с дете, Тя е могла да избира само измежду мъжете, които са били около Айла, а те всички са били мъже от Клана. Естествено, че духът на един от тях е бил избран, за да влезе в нея, но нали сега не виждаш тук наоколо мъже от Клана?
— Стари Мамуте, ами ако наблизо има плоскоглави мъже? — извика една жена от тълпата.
— Мисля, че трябва да са съвсем близо, дори да споделят едно огнище с вас, преди да бъде избран такъв дух. Хората от Клана са човешки същества, но има известни различия. Какъвто и да е живот е по-приемлив за Майката, отколкото никакъв, затова тя е дала на Айла дете, когато тя и го е поискала, но това не се постига лесно. При толкова много Мамутои мъже наоколо би трябвало да бъде избран един от тях.
— Това са твои приказки, стари човече — обади се друг глас. — Не съм много сигурен дали са верни. Ще държа жена си настрана от нея.
— Нищо чудно, че така добре се оправя с животните, тя е израснала сред тях.
— Означава ли това, че тяхната магия е по-силна от нашата? — попита Фребек.
В тълпата започнаха притеснено да пристъпват от крак на крак.
— Чувал съм я да казва, че това не е магия. Тя казва, че всеки може да го постигне.
Фребек позна гласа на Мамут от Бивака на Чалег.
— Тогава защо никой не го е сторил преди? — попита Фребек. — Ти си Мамут. Щом всеки може да го направи, хайде да видим как ти ще яхнеш коня и ще го управляваш. Защо не подчиниш някой вълк? Аз съм виждал как Айла сваля птици от небето с подсвиркване.
— Фребек, защо я защитаваш и се опълчваш срещу собствения си род и Бивак? — попита Чалег.
— Кой Бивак е моят Бивак? Този, който ме прокуди, или този, който ме прие? Моето огнище е Огнището на Жерава, моят Бивак е Лъвският бивак. Айла живя сред нас цялата зима. Беше с нас, когато се роди Бекти, а тя не е смесена. Ако не беше Айла, дъщеричката на моето огнище нямаше да види бял свят.
Джондалар слушаше Фребек със стегнато гърло. Независимо от думите му, беше необходима истинска смелост, за да застанеш лице с лице срещу собствения си братовчед, срещу близките си и родния си Бивак. Джондалар не можеше да повярва, че това е същият човек, който създаваше толкова неприятности. Отначало бързо беше заклеймил Фребек, а всъщност кой се беше чувствал неловко заради Айла? Кой се беше страхувал какво ще кажат хората, ако тя кажеше нещо за миналото си? Кой се боеше, че ще бъде отхвърлен от семейството и народа си, ако се застъпи за нея? Фребек му показа какъв страхливец е той, Джондалар. Фребек и Айла.
Когато я видя как преглътна страха си и вдигна гордо глава, за да застане лице в лице с тях, Джондалар се почувства толкова горд, колкото никога досега. После Лъвският бивак се застъпи за нея и той едва повярва на очите си. Тези, които бяха достойни, бяха тези, които държаха на нея. Преизпълнен с гордост за Айла и Лъвския бивак, Джондалар бе забравил, че той първи бе застанал до нея.