33
Обитателите на Лъвския бивак се върнаха в Хвощовия бивак, за да обсъдят неочакваната криза. Бързо се отказаха от първоначалното предложение да си заминат. В края на краищата те бяха Мамутои, а това беше Лятната среща. Тюли се отби да вземе Лати, за да може и тя да се включи в разискванията и да се подготви за възможността срещу нея, Айла или Лъвския бивак да бъдат отправени груби нападки. Попитаха Лати дали иска да отложи обредите си за встъпване в женственост. Лати решително защити Айла и реши да се върне в специалния бивак за церемонията и ритуала и нека само някой посмее да каже нещо лошо за Айла или Лъвския бивак.
Тогава Тюли попита Айла защо преди не е споменавала нищо за сина си. Айла обясни, че не обича да говори за него, защото още е много наскърбена, но Нези бързо даде да се разбере, че Айла и е казала за момчето още в самото начало. Мамут също призна, че е знаел за детето. Макар че водачката държеше да бъде осведомена и се чудеше защо не са и казали, тя не укори Айла. Замисли се дали би променила мнението си за младата жена, ако знаеше за сина и и си призна, че може би не би и приписала толкова голяма потенциална стойност и такъв висок статус. После започна да спори сама със себе си. Защо да има разлика? С какво се бе променила Айла?
Ридаг беше много разстроен и потиснат и нито думите, нито вниманието на Нези можеха да помогнат. Не искаше да се храни, не излизаше от палатката, не общуваше с другите, отговаряше само на директни въпроси. Седеше на едно място и прегръщаше вълка. Нези беше благодарна на животното за неговата търпеливост. Айла реши да се опита да направи нещо. Завари го седнал с вълка на постелята си в един тъмен ъгъл. Като я видя, Вълчо вдигна глава и потупа по земята с опашка.
— Ридаг, имаш ли нещо против да седна при теб? — попита тя.
Той изрази съгласието си със свиване на рамене. Тя седна до него и го попита как се чувства, като хем му говореше, хем жестикулираше, докато разбра, че изглежда е твърде тъмно, за да може той да види жестовете и. Тогава Айла осъзна истинското преимущество на устната реч. Не че не можеш да се изразяваш добре със знаци и сигнали, а просто, че не си ограничен само в това, което можеш да видиш.
Разликата беше подобна на тази между забиването на копието, когато ловуваш, както правеше Кланът, и неговото хвърляне. И двата начина бяха ефикасни средства за осигуряване на месо за храна, но при единия обхватът и възможностите бяха по-големи. Тя беше разбрала колко полезни могат да бъдат жестовете и знаците, които не се разбират от всички, особено при тайно или лично общуване, но като цяло преимуществото на речта, която можеше да се чуе и разбере, беше неоспоримо. С помощта на пълноценен словесен език можеш да разговаряш с човек, намиращ се отвъд някаква преграда или в друго помещение, че дори да му извикаш нещо от разстояние или да се обърнеш към голяма група хора. Можеш да говориш на някого, който е с гръб към теб или докато държиш нещо, което освобождава ръцете за други дейности, както и да говориш тихо в тъмното.
Айла поседя тихичко при момчето известно време, без да задава въпроси, просто така, за да усети то близостта и присъствието и. След това започна да му говори, като му разказваше за времето, когато бе живяла с Клана.
— В известно отношение тази Среща ми напомня за Събирането на Клана — каза Айла. — Тук, макар и да изглеждам като останалите, се чувствам различна. Там наистина бях различна… вече бях по-висока от всички мъже, просто една едра грозна жена. Най-ужасно беше, когато пристигнахме. За малко да не позволят на Клана на Брун да остане, защото ме водеха със себе си. Казваха, че аз не съм от Клана, но Креб настояваше, че съм. Той беше Мог-ъра и те не се осмеляваха да спорят с него. Добре, че Дърк беше бебе. Когато го видяха, помислиха, че е деформиран и не можеха да откъснат очи от него. Знаеш какво изпитва човек в такива случаи. Но той не беше деформиран. Просто беше смесен като теб. Или може би ти приличаш повече на Юра. Нейната майка беше от Клана.
— Ти преди казва, че Юра ще се свърже с Дърк? — попита Ридаг, като се обърна към светлината на огъня, за да се видят жестовете му. Беше заинтригуван, въпреки състоянието си.
— Да. Майка и дойде при мен и всичко беше уговорено. Толкова и олекна като разбра че има и друго дете, момче, което е като нейната дъщеря. Много се боеше, че Юра няма да си намери стопанин. Да се призная, и аз не се надявах много. Просто бях благодарна, че Дърк беше приет в Клана.