От отвора на шатрата я наблюдаваше друг чифт очи. И Джондалар не можеше да заспи. Видя, че тя стана и тихичко я последва. Колко ли пъти я беше виждал така с Уини? Той се радваше, че тя има животните, при които може винаги да отиде, но болезнено му се искаше да е на мястото, на кобилата. Но беше твърде късно. Тя не го искаше и той не можеше да я обвинява за това. Изведнъж Джондалар прозря емоционалното си объркване, видя действията си в нова светлина и осъзна, че той е виновен за всичко. Още от самото начало, той не беше просто „справедлив“, като и даваше възможност тя сама да направи своя избор. Беше се отвърнал от нея поради дребнавата си ревност. Беше наранен и искаше да и отмъсти като също я нарани.
„Не беше само това, признай си, Джондалар — каза си той. — Болеше те, но ти знаеше как е била възпитана. Та тя дори не проумяваше твоята ревност. Когато легна с Ранек онази нощ, тя беше просто «една добра жена от Клана». Ето, в това е цялата работа, нейното минало, животът и сред Клана. Ти се срамуваше от него. Ти се срамуваше да я обичаш, страхуваше се, че ще трябва да се сблъскаш с това, с което тя се сблъска днес. Не знаеше, че ще можеш да се застъпиш за нея. Колкото и да повтаряше, че я обичаш, ти се страхуваше, че може да се обърнеш срещу нея. Сега разбра, че няма нищо срамно в това да я обичаш, срамна е само твоята страхливост. А сега е твърде късно. Тя не се нуждае вече от теб. Тя се защити и целият Лъвски бивак я подкрепи. Хич не и трябваш, а и не я заслужаваш.“
Най-сетна хладината на нощта накара Айла да се прибере. Когато влезе в шатрата, тя хвърли поглед към постелята на Джондалар. Беше се обърнал на другата страна. Тя се пъхна в спалните си кожи и усети една тежка сънлива ръка. Ранек действително я обичаше и тя го знаеше. И тя го обичаше по свой собствен начин. Лежеше неподвижно и слушаше равномерното му дишане. След малко той се обърна на другата страна и отдръпна ръката си.
Айла се опита да заспи, но мислите се рояха в главата и. Преди искаше да замине, за да доведе Дърк в Лъвския бивак той да заживее с нея. Сега се питаше дали това би било най-доброто за него. Дали щеше да бъде по-щастлив с нея, отколкото ако останеше да живее с Клана? Би ли могъл да е щастлив, ако живее с народ, който го мрази? Ами ако някой го нарече плоскоглавец или, още по-лошо, полуживотинско изчадие? В Клана го познаваха и обичаха; там той беше свой. Може би Брод го мразеше, но най-малкото на Събирането на Клана той би намерил приятели. Беше добре приет, разрешаваха му да участва в състезания и церемонии — дали Дърк имаше спомените на Клана? — чудеше се тя.
Ако не може да го отведе със себе си, дали би могла да остане да живее с Клана? След като намери себеподобни, би ли могла отново да възприеме порядките на Клана? Те никога няма да и разрешат да задържи животните при себе си. Дали ще се съгласи да се откаже от Уини, Рейсър и Вълчо и да остане само майка на Дърк? И има ли той нужда от майка? „Той беше бебе, когато заминах, но сега е голям. Сигурно Брун вече го учи да ловува.“
Вероятно вече е убил първата си дребна плячка и я е показал на Уба. Айла вътрешно се усмихна като си представи гледката. Уба много ще го хвали, ще му каже какъв храбър и силен ловец е той.
„Дърк си има майка!“ — осъзна тя. — „Уба му е майка. Уба го е отгледала, грижила се е за него, превързвала е дребните му рани и драскотини. Как да и го отнема? Кой ще се грижи за нея, когато остарее? Дори когато беше бебе, другите жени в клана му бяха повече майки от мен, след като ми секна млякото.
А и как бих могла да се върна при него? Аз съм прокълната. За Клана аз съм Мъртва! Ако Дърк ме види, само ще се уплаши, а също и всички останали. Дори над мен да не тегнеше смъртно проклятие, кой би се зарадвал да ме види? И дали той изобщо ще си спомни коя съм?“
„Беше съвсем малък, когато заминах. Сега трябва да е на Събирането на Клана и да се е запознал с Юра. Още е млад, но сигурно си мисли за времето, когато ще се съберат. Той планира да си създаде огнище, също като мен — помисли си тя. — Дори и да успея да го убедя, че не съм дух, Дърк ще трябва да доведе Юра със себе си, а тя ще се чувства нещастна тук. И без това ще и бъде доста трудно да напусне собствения си клан и да заживее с Дърк в неговия, но ако се премести в един нов свят, където всичко ще и е непознато, ще и бъде много по-тежко. Особено свят, в който ще я мразят и няма да я разбират.