Ами ако се върна в долината? И после заведа там Дърк и Юра? Но Дърк има нужда от хора… както и аз. Аз не искам да живея сама, тогава защо Дърк да иска да живее сам в някаква долина с мен?
През цялото време съм мислила за себе си, а не за Дърк. За него няма да е по-добре да дойде тук. Това няма да го направи щастлив. Това ще направи щастлива само мен. Но аз вече не съм негова майка. Уба му е майка. За него аз не съм нищо друго освен спомен за майката, която е умряла и може би така е по-добре. Кланът е неговият свят, а ща не ща, този е моят. Аз не мога да се върна в Клана; Дърк не може да дойде тук. Няма кътче на този свят, където моят син и аз да можем да живеем заедно и да сме щастливи.“
На следващата сутрин Айла се събуди рано. Дори когато най-сетне заспа, сънят и беше неспокоен. Често се будеше по средата на сънища за земни трусове и срутващи се пещери и се чувстваше неспокойна и потисната. Помогна на Нези да сгрее вода за супа и смели зърно за сутрешната гозба и с радост се възползва от възможността да поговори с нея.
— Нези, чувствувам се ужасно заради всичките неприятности, които причиних. Сега целият Лъвски бивак ще бъде отбягван заради мен — каза Айла.
— Хич да не приказваш такива неща. Ти не си виновна, Айла. Ние бяхме изправени пред избор и го направихме. Ти просто защити Ридаг, а той също е член на Лъвския бивак, поне за нас.
— Цялата тази неприятна ситуация ми помогна да разбера едно нещо — продължи Айла. — Още откак напуснах Клана, все си мислех да се върна там някой ден, за да си взема сина. Сега знам, че никога няма да мога да го направя. Не мога да го доведа тук и аз не мога да се върна там. Но това, че знам, че никога няма да мога да го видя, ме кара да се чувствувам така, сякаш отново съм го загубила. Иска ми се да мога да се разплача, да излея скръбта си по него, да го оплача, но се чувствам вътрешно изсушена и опустошена.
Нези подреждаше пресните плодове набрани предишния ден и късаше дръжките им. Изведнъж спря и се вторачи право в очите на Айла.
— Всеки преживява разочарования в живота си. Всеки губи близки хора. Понякога това е истинска трагедия. Ти си загубила своя народ, когато си била малка. Това е било трагедия, но ти не си могла да сториш нищо. По-лошо е, когато обвиняваш себе си. Уимез всеки ден се самообвинява за смъртта на жената, която е обичал. Мисля, че и Джондалар се обвинява за смъртта на брат си. Ти си загубила син. Трудно е за една майка да загуби детето си, но на теб все пак ти е останало нещо. Знаеш, че сигурно е жив. Ридаг загуби майка си… някой ден аз ще загубя него.
След закуска Айла излезе навън. Повечето хора се навъртаха около Хвощовия бивак. Тя погледна към центъра на Срещата, после към Бивака на Лиственицата, ново издигнатият летен дом на Мамутския бивак. Изненада се като видя, че Авари я гледа отсреща. Зачуди се как ли се чувстват днес, след като издигнаха бивака си толкова близо до Лъвския.
Авари се приближи до шатрата, определена от брат и за Огнище на Мамута, подраска по кожата и без да чака отговор влезе вътре. Винкавек беше разстлал постелята си така, че тя заемаше почти половината под. По средата имаше облегалка — една изкусно украсена кожа, опъната на рамка от мамутски кости, завързани с необработена кожа. Той седеше върху постелята, подпрян на облегалката.
— Чувствата са смесени — каза тя без излишни предисловия.
— Мога да си представя — отговори Винкавек. — Лъвският бивак се потруди здравата с нас, за да изградим землянката. Когато си тръгваха, всички бяха повече от приятелски настроени към тях. А и тази Айла с нейните коне и с вълка е просто очарователна, даже предизвиква известно страхопочитание. Но сега, ако трябва да се вярва на стари приказки и обичаи, Лъвският бивак е дал подслон на урод, на жена, обзета от необуздано зло, която привлича животински плоскоглави духове така, както огънят привлича буболечки през нощта, и ги разпръсква сред другите жени. Ти какво мислиш, Авари?
— Не знам, Винкавек. Харесвам Айла и тя не ми прилича на зъл човек. И момчето няма вид на животно. То е просто слабичко и не може да говори, но мисля, че разбира какво му се казва. Може би той е човешко същество каквито сигурно са и другите плоскоглавци. Може би старият Мамут е прав. Майката просто е избрала един дух измежду единствените мъже около Айла, когато Тя и е дала бебе. Но не знаех, че някога е живяла с плоскоглавци, както и старецът.
— Този старец е живял толкова много години, че е забравил повече, отколкото две ръце млади мъже са научили досега, затова често е прав. Авари, имам предчувствие. Мисля, че случилото няма да има дълготраен лош ефект. Има нещо в Айла, което ме кара да мисля, че Майката я наблюдава и пази. Струва ми се, че от всичкото това тя ще излезе още по-силна, отколкото преди. Я да видим как ще реагира Мамутският бивак на предложението да застанем на страната на Лъвския бивак.