Выбрать главу

— Къде е Тюли? — попита Фрали, като огледа шатрата.

— Върна се с Лати в Бивака на Женствеността — каза Нези. — Защо питаш?

— Спомняш ли си онзи Бивак, който дойде с предложение за осиновяване на Айла, непосредствено преди пристигането на Мамутския бивак?

Айла погледна Фрали въпросително.

— Да — отвърна Нези. — Онзи, за когото Тюли реши, че не може да предложи достатъчно.

— Отвън са и отново питат за Тюли.

— Аз ще отида да видя какво искат — каза Нези.

Айла остана вътре, защото не и се искаше да се вижда с тях, след като това не беше необходимо. След няколко минути Нези се върна.

— Те продължават да искат да те осиновят, Айла — каза тя. — Водачката на този Бивак има четирима сина. Искат те за сестра. Тя казва, че след като вече си имала един син, това доказва, че можеш да раждаш. Сега предлагат повече. Може би е добре да излезеш и да ги поздравиш в името на Майката.

Тюли и Лати вървяха с уверена крачка през лагера, гледайки право пред себе си, без да обръщат внимание на любопитните погледи на хората, покрай които минаваха.

— Тюли! Лати! Почакайте за миг — извика Бреки, бързайки да ги настигне. — Тъкмо се канехме да изпратим вестоносец при вас, Тюли. Искаме да ви поканим на вечеря във Върбовия бивак.

— Благодаря ти, Бреки. Признателна съм за поканата ви. Разбира се, че ще дойдем. Трябваше да преценя, че можем да разчитаме на вас.

— Та ние сме приятели от дълго време, Тюли. На старите приказки понякога се вярва само защото са стари. Бебето на Фрали ми изглежда съвсем здравичко.

— При това се роди преждевременно. Бекти нямаше да оживее, ако не беше Айла — каза Лати, бързайки да защити приятелката си.

— Все пак аз наистина се чудех откъде е тя. Всички мислеха, че е дошла заедно с Джондалар. И двамата са високи и русокоси, но аз знаех, че не е така. Помня как ги измъкнахме с брат му от тресавището край Беранско море. Тогава тя не беше с тях, а освен това забелязах, че акцентът и не е нито на Мамутои, нито на Сънге. Но още не знам как управлява конете и вълка.

Тюли се чувстваше много по-добре, когато продължиха към центъра на падината и землянките на Вълчия бивак.

— Колко станаха? — обърна се Тарнег към Барзек, когато още една делегация си отиде.

— Почти половината биваци направиха някакъв жест на признаване — каза Барзек: — Сещам се за още един-два, които може би ще решат да се присъединят към нас.

— Но все пак остават около половината биваци — каза Талут. — А някои от тях имат сериозни възражения срещу нас. Има такива, които дори настояват да си вървим.

— Да, но виж кои са те, а Чалег е единственият, когото чух да казва, че трябва да си вървим — възрази му Тарнег.

— Но и те са Мамутои, а дори семе, духнато от зъл вятър, може да покълне — намеси се Нези.

— Не ми харесва това деление — рече Талут. — И от двете страни има много добри хора. Иска ми си да измисля нещо, та нещата да се оправят отново.

— И Айла се чувства ужасно. Казва, че е докарвала бели на Лъвския бивак. Видя ли израза на лицето и когато онези хлапаци, които се биеха, започнаха да я наричат „жена-животно“?

— Имаш предвид тези, които хванахме край ре…? — понечи да попита Дануг, но Тарнег бързо го прекъсна.

— Тя има предвид брата и сестрата, които Айла и Диджи хванаха да се бият.

„Дануг трябва да внимава. Едва не се изтърва за момчетата, които се биеха“ — помисли си Тарнег.

— Никога не съм виждала Ридаг толкова разстроен — продължи Нези. — С всяка следваща година Срещите стават все по-трудни за него. Не му се нрави отношението на хората към него, но тази година му е най-тежко… може би, защото сега се чувства много по-добре в Лъвския бивак. Боя се, че всичко това му се отразява зле, но просто не знам какво да направя. Дори Айла е разтревожена, а това още повече ме безпокои.

— Къде е сега Айла? — попита Дануг.

— Навън, с конете — отвърна Нези.

— Мисля, че когато я наричат „жена-животно“, тя трябва да го приема като комплимент. Признайте, че я бива да се оправя с животните — вметна Барзек. — Някои дори смятат, че тя може да говори с техните духове от отвъдния свят.

— Да, но според други, това просто доказва, че е живяла с животни — напомни му Тарнег. — Обвиняват я, че привлича различни видове духове, които не са добре дошли.

— Айла продължава да твърди, че всеки може да се сприятели с животните — каза Талут.

— Тя се опитва да не придава на това особено значение — каза Барзек. — Може би затова, част от другите хора го подценяват. Свикнали са повече с такива като Винкавек — хора, които ще ви разправят за колко велики се смятат.