Нези изгледа мъжа на Тюли и се зачуди защо той не се впечатлява кой знае колко от Винкавек. Мамутският бивак беше измежду първите, които застанаха на тяхна страна.
— Може и да си прав, Барзек — каза Тарнег. — Странно е колко бързо свикваш с животни около себе си, когато те се държат така добре. Не изглеждат неестествени. Просто са като всички други животни, с изключение на това, че можеш да се приближиш до тях и да ги пипнеш. Но като се замислиш, просто не намираш разумно обяснение. Защо този вълк се подчинява на едно слабо дете, което лесно може да разкъса? Защо тези коне дават на хората да се качват на гърбовете им и да ги яздят? А какво би подтикнало човек да опита?
— Няма да се изненадам, ако и Лати се опита да язди кон някой ден — каза Талут.
— За друг не знам, но тя непременно ще го направи — каза Дануг. — Видя ли я като беше тук? Дойде и право в навеса на конете. Липсвали са и повече от всеки друг. Мисля, че е влюбена в тези коне.
Джондалар слушаше без да се обажда. Положението, в което Айла беше изпаднала, признавайки произхода си, беше болезнено и унизително, но в много отношение не беше чак толкова лошо, колкото той си представяше, че би могло да бъде. Изненада се, че тя не беше по-категорично отхвърлена. Той очакваше да бъде охулена, прогонена и напълно отречена. Табуто сред неговия народ по-лошо ли беше, или просто той така си мислеше?
Когато Лъвският бивак се застъпи за нея, той помисли, че те са просто рядко изключение, просто са по-опрощаващи заради Ридаг. Но когато Винкавек и Авари от Мамутския бивак дойдоха, за да предложат подкрепата си, Джондалар започна да премисля нещата и когато все повече Биваци доброволно се солидаризираха с Лъвския бивак, той беше принуден да преразгледа собствените си виждания.
Джондалар беше човек на физическите възприятия. Той разбираше такива понятия като любов, съчувствие, гняв с една емпатия, базирана на собствените му чувства, макар че не можеше да ги изразява добре. Можеше интелигентно да обсъжда тънки философски въпроси и положения, свързани с духа, но те не бяха неговата страст и той приемаше позициите на своето общество без дълбоки угризения. Но Айла бе застанала срещу тълпата с такова достойнство и скрита сила, че уважението му към нея рязко се увеличи. Това му отвори очите за много неща.
Той започна да разбира, че едно поведение не е погрешно, само защото така мислят някои хора. Една личност може да се противопостави на широко разпространени разбирания и да защити личните си принципи и макар че това може да има последици, не винаги всичко бива загубено. В действителност дори може да се спечели нещо важно, па макар и само за отделния човек. Айла не беше отхвърлена от народа, който наскоро я беше осиновил. Половината от хората бяха склонни да я приемат и я считаха за жена с рядък талант и кураж.
Другата половина бяха на различно мнение, но не всички поради едни и същи причини. Някои виждаха в това възможност да спечелят влияние и статус като се противопоставят на мощния Лъвски бивак в момента, в който, неговото положение е застрашено. Други бяха истински разгневени от това, че сред тях живее такава жена. По тяхно мнение тя олицетворяваше злото, при това прикрито, тъй като самата Айла нямаше вид на зла жена. Беше като всички други, дори по-привлекателна от повечето жени, но ги беше омаяла с онзи трик с подчиняващите и се животни, който сигурно е научила, когато е живяла с животинските плоскоглави уроди, които дори бяха заблудили някои хора, че са човешки същества.
Мнозина се страхуваха от нея. Тя сама беше признала, че е родила едно от тези уродливи полуживотни и следователно беше заплаха за всяка втора жена на Лятната среща. Каквото и да разправяше старият Мамут, всички знаеха, че определени мъжки духове постоянно се привличат от една и съща жена. Лъвският бивак бе позволил на Нези да задържи това дете-животно и ето какво се беше получило! Още животни и тази жена-урод, която вероятно е била привлечена от него. Целият Лъвски бивак би трябвало да бъде прокуден.
Мамутоите бяха народ с близки роднински връзки. Почти всеки би могъл да посочи поне по един роднина или приятел в другите биваци. Но ето, че сега мрежата на техния живот беше застрашена от разкъсване и много хора, включително Талут, бяха силно обезпокоени. Съветите се събраха на съвещание, но дискусията се превърна в неразрешим спор. Това беше безпрецедентна ситуация, за чието разрешение те не разполагаха със съответните средства и стратегии.