Дори и яркото лятно слънце не успя да разсее мрачното настроение в лагера. Докато водеше Уини по пътеката към Хвощовия бивак, Айла забеляза мястото, от където бяха изкопали червената охра, което и напомни за посещението и в Музикалната землянка. Макар че там продължаваха да репетират и да планират голямо празненство след лова на мамути, вече го нямаше същото чувство на очакване и вълнение. Дори щастието, което Диджи бе изпитала във връзка с Бракосъчетанието си, и Лати — с получаването и на статуса на жена, бяха занижени от различията, които заплашваха да провалят цялата Лятна среща.
Айла спомена, че ще си замине, но Нези и каза, че това няма да разреши нищо. Не тя беше причината за проблема. Нейното присъствие само беше извадило наяве дълбоките различия между двете фракции. Нези каза, че проблемът е започнал да се заражда още, когато е прибрала Ридаг. Все още имаше много хора, които не одобряваха присъствието му сред тях.
Айла се безпокоеше за Ридаг. Той рядко се усмихваше и тя забеляза, че нежният му хумор бе изчезнал. Нямаше апетит и и се струваше, че не спи добре. Изглежда му беше приятно да слуша разказите и за живота в Клана, но рядко взимаше участие в разговорите.
Айла прибра Уини под навеса и видя, че Джондалар язди Рейсър по широката тучна ливада надолу, по посока към реката. Напоследък той изглеждаше различен. Не толкова сдържан, колкото тъжен.
Внезапно на Айла и хрумна да обиколи празното пространство в центъра на лагера и да види какво става там. Обитателите на Вълчия бивак твърдяха, че тъй като са домакини на Срещата, не могат да вземат ничия страна, но тя смяташе, че те подкрепят позицията на Лъвския бивак. Тя не възнамеряваше да се крие. Не беше „урод“. Кланът беше народ от човешки същества, каквито бяха и Ридаг, и нейният син. Искаше да направи нещо, да се появи сред другите. Да посети Огнището на Мамута, или Музикалната землянка, или да поговори с Лати.
Тя се запъти с решителна крачка, като кимаше на тези, които я поздравяваха, не обръщаше внимание, на тези, които се правеха, че не я забелязват и като приближи Музикалната землянка, видя Диджи да излиза От нея.
— Айла! Точно теб исках да видя. За някое определено място ли си тръгнала?
— Просто реших да се махна от Лъвския бивак.
— Добре! Бях тръгнаха да посетя Трики и да видя бебето и. Отдавна искам да се срещна с нея, но всеки път, когато я потърсех, нея я нямаше. Кайли току-що ми каза, че сега си е вкъщи. Искаш ли да дойдеш с мен?
— Да.
Те се запътиха към землянката на водачката.
— Трики, дойдохме ти на гости — обясни и Диджи на входа, — и да видим бебето ти.
— Заповядайте — каза Трики. — току-що го сложих да легне, но сигурно още не е заспал.
Айла се отдръпна назад, докато Диджи го взе на ръце и му загука и заприказва нежно.
— Айла, не искаш ли да го видиш? — най-сетне каза Трики.
Прозвуча почти като предизвикателство.
— Много ми се иска.
Тя взе детето от ръцете на Диджи и внимателно го разгледа. Кожата му беше много бяла, почти прозрачна, а очите му бяха толкова светлосини, че изглеждаха едва ли не безцветни. Косата му беше с ярък оранжево червен оттенък, но жилава и ситно накъдрена като тази на Ранек. Още повече биеше на очи лицето му, което беше копие на това на Ранек, но в бебешки вариант. За Айла вече нямаше никакво съмнение, че Ралев е дете на Ранек. Беше толкова сигурно, че Ранек е негов баща, колкото и това, че Брод беше заченал Дърк, преди той да израсне в утробата и. Неволно си помисли дали след като се събере с него и тя ще има такова бебе някой ден?
Айла заприказва на детето, което бе взела в ръце. То я заразглежда с интерес, сякаш беше възхитено, после се усмихна и загука доволно. Айла го прегърна, затвори очи, усети неговата мека бузка до своята и сърцето и се разтопи.
— Айла, нали е много красиво — каза Диджи.
— Да, нали е много красиво? — попита Трики с по-рязък тон.
Айла погледна младата майка.
— Не, не е красиво. Диджи зяпна от изненада.
— Никой не би могъл да каже, че е красиво, но това е най-обичливото бебе, което съм виждала. Никоя жена в света не може да му устои. Не е нужно да е красиво. В него има нещо специално, Трики. Мисля, че си много щастлива, че имаш това дете.
Усмивката на майката поомекна.
— Мисля, че съм щастлива, Айла. Съгласна съм, че не е красив, но е добричък и много обичлив.
Изведнъж навън настана бъркотия, чуха се викове и стонове. Трите жени забързаха към входа.
— О, Велика Майко! Дъщеря ми! Помогнете и! — стенеше една жена.
— Какво е станало? Къде е тя? — попита Диджи.
— Един лъв я хвана! Долу на ливадата. Помогнете и, моля ви!
Няколко мъже с копия вече тичаха към пътеката.