Когато лъвът спря, Айла се смъкна на земята. Прегърна го и отново го почеса, после със знак, наподобяващ хвърляне на камък с прашка, му каза да си върви. От очите и потекоха сълзи, докато следеше с поглед как Бебчо се отдалечава и размахва насам-натам опашка. Когато чу неговото отчетливо „хънк, хънк; хънк“, което винаги би разпознала, тя се разхълца в отговор. Сълзите замъглиха погледа и, докато голямата светлокафява котка с червеникава грива се скри във високата трева. Предчувстваше, че вече никога няма да го язди, че вече никога няма да види своя див, необичаен лъвски син.
Продължи да се чува „хънк, хънк“, докато най-сетне огромният пещерен лъв, гигант в сравнение с по-късните представители на неговия род, нададе силен, разтърсваш, рев, който можеше да се чуе на много километри разстояние. Земята се разтресе от неговото сбогом.
Айла даде знак на Уини и пое назад пеша. Колко и да обичаше да си язди кобилата, искаше и се да запази усещането за тази последна дива езда възможно най-дълго.
Най-сетне Джондалар откъсна очи от хипнотизиращата сцена и забеляза изражението върху лицата на другите. Виждаше какво мислят. Едно нещо са конете, дори, може би вълкът, но пещерен лъв? Ухили се доволно, с гордост и облекчение. Сега да видим дали някой ще се съмнява в неговите разкази!
Мъжете последваха Айла нагоре по пътеката, като се чувстваха глупаво с безполезните копия в ръце. Хората, които бяха наблюдавали сцената, се отдръпнаха, когато тя наближи, като направиха път на жената и коня — не можеха да откъснат от нея слисаните си и изпълнени със страхопочитание погледи. Дори обитателите на Лъвския бивак, които бяха слушали разказите на Джондалар и знаеха за нейния живот в долината, не можеха да повярват на очите си.
34
Айла подбираше облеклото, което да вземе със себе си на лова — бяха и казали, че нощем може да стане много студено. Щяха да се доближат до гигантската ледена стена, която бе водещият ръб на ледника. За нейна изненада, Уимез и донесе няколко майсторски изработени копия и започна да и обяснява преимуществата на острието за копие, което беше изобретил за лов на мамути. Това беше неочакван подарък и след всичките хвалебствия и други проявления на странно поведение от страна на Мамутоите към нея, тя просто не знаеше как да реагира. Но той я предразположи със специалната си топла усмивка и и каза, че е възнамерявал да и направи този подарък още откакто тя е обещала на сина на неговото огнище да се събере с него. Тя го питаше дали е възможно това острие да се пригоди така, че да се използва при копиехвъргача, когато в шатрата влезе Мамут.
— Айла, Мамутите биха желали да разговарят с теб. Искат да помогнеш при Викането на животните — каза той. — Смятат, че ако говориш с Мамутския дух, той ще пожелае да ни даде много мамути.
— Но нали вече ти казах, че не владея никакви специални сили — каза умолително Айла. — Не искам да разговарям с тях.
— Знам, Айла. Обясних им, че може и да имаш дарба за Викане, но не си обучена. Настояха да те помоля. След като те видяха как яздеше лъва и как му каза да си върви, те са убедени, че можеш да окажеш силно влияние върху Мамутския дух, независимо от това дали си обучена или не.
— Но, Мамут, това беше Бебчо. Лъвът, който съм отгледала. Не бих могла да направя това с всеки лъв.
— Защо говориш за този лъв като че ли си му майка? — чу се глас от входа. Там стоеше една едра фигура. — Ти ли си неговата майка? — попита Ломи, влизайки в шатрата, след като Мамут я покани със знак.
— До известна степен да, струва ми се. Беше ранен, стъпкан и ритнат в главата. Нарекох го Бебчо, защото когато го намерих си беше бебе. И по-късно не промених името му. Остана си завинаги Бебчо, дори когато порасна — обясни Айла. — Не знам как да Викам животни, Ломи.
— Тогава как лъвът се появи в един толкова знаменателен момент, ако ти не си го Викала? — попита Ломи.
— Чиста случайност. Няма нищо мистериозно в това. Сигурно е усетил моята миризма, или тази на Уини и е дошъл да ме потърси. Той имаше навика да ме посещава от време на време, дори след като си намери партньорка и стадо. Питай Джондалар.
— Ако не беше под въздействието на някакво специално влияние, защо не нарани момичето? Тя не е имала „майчинска“ връзка с него. Каза, че той я съборил и тя помислила, че ще я изяде, но той само лизнал лицето и.