— Мисля, че той я е спрял само защото тя малко прилича на мен. Висока е и има руса коса. Той е израснал с човек, а не с други животни, затова гледа на хората като на част от своето семейство. Винаги ме буташе на земята, когато не ме беше виждал дълго време, ако не го спирах. Така показва колко му се играе. Иска да го прегръщат и да го чешат — обясни Айла.
Тя забеляза, че докато говореше, шатрата се изпълни с Мамути.
Уимез се отдръпна с лукава усмивка. „Тя не иска да отиде при тях, затова те дойдоха при нея“ — помисли си той. Намръщи се като видя, че Винкавек се промъква по-близо до нея. На Ранек ще му бъде много криво ако Айла го предпочете пред него. Никога преди това не беше виждал сина на своето огнище толкова разтревожен, както когато научи за предложението на Винкавек. Уимез трябваше да си признае, че и той се бе разстроил.
Винкавек наблюдаваше Айла, докато тя отговаряше на въпросите. Той не беше от хората, които лесно се впечатляват. В края на краищата Винкавек беше водач и Мамут, посветен в схемите на темпоралните влияния и маскировките на свръхестествената сила. Но подобно на другите Мамути, той беше привлечен в Огнището на Мамута, защото беше почувствал порив да изследва по-дълбоки измерения, да открива и обяснява причините, които се криеха зад външни проявления и можеше да се трогне само от истински необяснима загадка или демонстрация на някаква волеизява.
Още, когато я срещна, той усети у Айла нещо загадъчно, което го заинтригува. В нея имаше някаква скрита сила, сякаш издръжливостта и куража и вече са били подлагани на изпитание. Неговото тълкуване беше, че Майката я закриля, поради което проблемът и ще намери разрешение. Но нямаше никаква представа за средствата, чрез които той щеше да бъде преодолян и беше истински изненадан от резултата. Знаеше, че сега никой няма дори да помисли да се противопостави както на нея, така и на тези, които я бяха приютили. Никой няма да посмее да възрази срещу произхода и, нито срещу сина, който някога е родила. Силата и беше твърде осезателна. Дали щеше да я използва за добри или лоши цели беше въпрос на случайност — като лятото и зимата, деня и нощта това бяха две лица на една и съща субстанция — но никой не искаше да си навлече неблагоразположението и. Щом можеше да се разбира с пещерен лъв, знае ли човек какво още може да прави?
Винкавек, заедно със стария Мамут и останалите Мамути, беше израснал в същата среда, сред същата култура и модели на вярвания, които бяха създадени, за да крепят съществуването им и те бяха част от духовността и морала им.
Считаше се, че животът на всеки от тях е предопределен, тъй като те не бяха в състояние да го контролират. Болестите ги нападаха без причина и макар че можеха да бъдат лекувани, някои умираха, а други оцеляваха. Злополуките също бяха непредвидими, а случеха ли се, когато човек бе сам, изходът често биваше фатален. Суровият климат и бързо променящите се атмосферни условия, дължащи се на близостта на масивни континентални ледници, причиняваха суша или наводнения, които имаха непосредствено влияние върху околната среда, от която те зависеха. Едно по-студено или твърде дъждовно лято можеше да затрудни растителността, да намали животинските популации и да промени миграционните им модели, което правеше живота на ловците на мамути по-труден.
Структурата на тяхната метафизична вселена беше паралелна на физическия им свят и беше полезна с това, че даваше отговори на неразрешими въпроси — такива, които можеха да създадат голямо безпокойство, без наличието на някакво приемливо и базирано на техните схващания разумно обяснение. Но всяка структура, колкото и полезна да е тя, също създава ограничения. Животните от техния свят скитаха на воля, растенията се развиваха от само себе си и хората познаваха много отблизо тези закономерности. Знаеха къде се появяват определени растения, разбираха поведението на животните, но никога не им беше минавало през ум, че тези закономерности могат да бъдат променени, че животните, растенията и хората се раждат с вродена способност за промяна и адаптиране, че без нея те практически не могат да оцелеят.
Контролът, който Айла упражняваше върху отгледаните от нея животни, не се схващаше като естествен; досега никой не беше опитвал да дресира или опитоми някое животно. Мамутите, предугаждайки необходимостта от обяснения, за да се успокоят хората, разтревожени от изненадващите новости, умозрително търсеха из теоретичната структура на техния метафизичен свят отговори, които биха били задоволителни. Стореното от нея не беше обикновен акт на опитомяване на животни. Вместо него Айла беше демонстрирала свръхестествена сила, далеч надхвърляща въображението на когото и да е било. Очевидно беше, че контролът, който тя упражняваше върху животните, можеше да се обясни само с достъпа и до първоначалната форма на Духа, а следователно и до Самата Майка.