Винкавек, подобно на стария Мамут и останалите Мамути, сега беше убеден, че Айла не е просто Мамут — една от Тези, Които Служат на Майката — а най-вероятно нещо повече. Може би беше въплъщение на нечие свръхестествено присъствие; възможно бе да е и Самата Мут, нейно олицетворение. Това беше още по-правдоподобно, защото тя не парадираше с него. Но каквато и да беше силата и, той беше уверен, че я очаква някаква значима съдба. Съществуването и беше обосновано и той жадуваше да е част от него. Тя беше избраницата на Великата Майка Земя.
— Всичките ти обяснения са основателни — каза Ломи с увещаващ тон, след като изслуша възраженията на Айла, — но не би ли се съгласила да вземеш участие в церемонията на Викането, дори и да смяташ, че нямаш Дарбата за това? Мнозина от присъстващите тук са убедени, че ще донесеш късмет на мамутския лов, ако се включиш във Викането. Това няма да ти навреди, а ще направи Мамутоите много щастливи.
Айла не виждаше как би могла да откаже, но се чувстваше неудобно от ласкателствата, с които я обграждаха. Сега и беше едва ли не неприятно да минава през лагера и очакваше лова на мамути на следващия ден с голямо вълнение, облекчение и шанс да се измъкне за известно време.
Айла се събуди и погледна навън през отворения триъгълен край на палатката-навес, използвана при пътешествия. На изток вече се зазоряваше. Стана тихо, като внимаваше да не събуди Ранек или някой друг и се измъкна навън. Във въздуха се усещаше влажният хлад на ранното утро, но рояците насекоми още не бяха се появили и това я зарадва. Предишната вечер гъмжеше от тях.
Отправи се към черната блатна вода, покрита с тиня и цветен прашец — отлична развъдна среда за рояци папатаци, мушици, конски мухи и най-вече комари, които ги бяха посрещнали като шумна вихрушка от черен дим. Насекомите се промъкваха под дрехите им, като оставяха червени подутинки, от ухапвания по кожата, тълпяха се край очите и влизаха в гърлата на ловците и конете.
Петдесетте мъже и жени, избрани за първия за сезона лов на мамути, бяха стигнали неприятните, но неизбежни блата. Вечно замръзналата земя под повърхностния пласт, омекнал от пролетното и лятно топене, не позволяваше никакъв филтриращ отток. Там, където имаше повече натрупана стопилка, отколкото можеше да се разсее чрез изпарение, се получаваше застояла вода. По време на всяко по-дълго пътешествие през топлия сезон имаше вероятност да се натъкнат на участъци, наситени с почвена влага, които варираха от обширни плитки разливи вода от разтопен сняг и лед, до застинали блата, отразяващи движещите се на небето облаци, и тинести мочури.
Бяха пристигнали твърде късно следобед, за да решават дали да се опитат да прекосят блатото или да потърсят заобиколен пън. Бързо издигнаха бивак и запалиха огньове, за да прогонят рояците насекоми. През първата вечер от пътешествието тези, които не бяха виждали запалителния камък на Айла, издаваха обичайните възклицания на изненада и страхопочитание, но сега се смяташе за нещо съвсем естествено тя да пали огъня. Шатрите, които използваха, бяха обикновени палатки от няколко кожи, съшити така, че да образуват едно голямо покривало. Формата му зависеше от структурните материали, които намираха или носеха със себе си. За подпора на коженото покривало можеше да се използва мамутски череп с непокътнати големи бивни или някоя гъвкава малка върба; случваше се даже мамутските копия да изпълняват ролята и на подпори за шатра. Понякога покривалото се използваше просто като допълнително покритие за земя. Този път под кожите му се бяха подслонили ловците от Лъвския бивак и неколцина други и то бе преметнато в единия си край през наклонен прът и затъкнато в земята, а другият беше защипан между ствола и клоните на едно дърво.
След като издигнаха бивака, Айла поразрови гъстата растителност край тресавището и със задоволство откри някакви малки растения с тъмнозелени листа във формата на длан. Разкопа ги до коренищата, събра няколко и свари зеленикаво-жълтите корени, за да направи лек срещу ухапванията от комари и раздразнените очи и гърла на конете. Когато го приложи на изпохапаната си от москити кожа, няколко души я помолиха да им даде от мазилото и в края на краищата тя се зае да лекува от ухапванията цялата ловна дружина. Смеси още счукан корен с мазнина, за да приготви мехлем и за следващия ден. После откри туфа от специфичен вид билка и изскубна няколко растения, за да ги хвърли в огъня. Заедно с дима, те спомогнаха за прогонването но насекомите от едно неголямо пространство в близост до огъня.