Но във влажната хладина на утрото рояците насекоми изпадаха в летаргия. Айла потрепери и разтри раменете си, но не понечи да се върне за по-топла дреха. Загледа се в тъмната вода, като почти не забелязваше как на изток небето постепенно се обля в светлина, която открои гъстата растителност. Усети, че върху раменете и се спусна топла козина. Тя с признателност я загърна около себе си и усети нечии ръце да я прегръщат отзад през кръста.
— Айла, изстинала си. Доста време си навън — каза Ранек.
— Не можах да спя — отговори тя.
— Защо?
— Не знам. Просто някакво чувство на безпокойство. Не мога да го обясня.
— Ти се разстрои още от обреда за Викане, нали? — отбеляза Ранек.
— Не съм мислила за това. Може и да си прав.
— Но ти не взе участие в него. Само наблюдаваше.
— Не исках да участвам, но не съм сигурна. Нещо може и да е станало — отвърна Айла.
Веднага след закуска ловците събраха багажа си и отново тръгнаха на път. Отначало се опитаха да заобиколят блатото, но се оказа, че отклонението ще е много голямо. Талут и няколко други водачи на ловни дружинки се взряха в блатния гъсталак, над който се носеше студена влажна мъгла, посъветваха се с още няколко души и накрая определиха курса, който щеше да им даде възможност най-бързо да прекосят застоялата вода.
Мочурливата земя край брега скоро отстъпи място на клокочещо тресавище. Много от ловците свалиха ботите си и нагазиха боси в студената тинеста вода. Айла и Джондалар внимателно поведоха неспокойните коне. От дребните брези, върби и елши висяха студолюбиви ластари и зеленикаво сиви бради от лишеи, а дръвчетата бяха израсли толкова нагъсто, че образуваха миниатюрна арктическа джунгла. Прекосяването на тресавището беше опасно. Поради липсата на твърда земя, в която да се вкопчат здраво корените, дърветата бяха израснали под най-различни ъгли, полегнали и разстилащи се настрани. Ловците с труд си проправяха път през паднали стволове, оплетени храсти и полу потопени корени и клони, които се оплитаха в нищо неподозиращите им крака. Туфите тръстика и папур изглеждаха измамно по-сигурни, но това съвсем не беше така, а петната мъх и папрат скриваха вонящите блатни води.
Напредваха бавно и с много усилия. Към средата на сутринта, когато спряха да починат, всички се потяха, дори и на сянка. Щом тръгнаха отново, Талут се спъна в един особено жилав елшов клон и в пристъп на рядък за него гняв насече цялото дърво с масивната си брадва. Ярко оранжевата течност, която извираше от създалото му неприятности дърво, приличаше на кръв и извика у Айла неприятно предчувствие. Нямаше нищо по-приятно от здравата почва под краката. На тучната поляна край тресавището растяха високи папрати и още по-високи треви, надхвърлящи човешки ръст. Хората поеха на изток, за да избегнат мочурливите територии, които се простираха на запад, после се изкачиха на едно възвишение сякаш израснало от низините, наводнени от блатата и видяха как в една голяма река се влива приток. Талут, Винкавек и водачите на няколко други Биваци спряха, за да разгледат картите, изсечени върху бивник и направиха още резки с ножове по земята.
Докато приближаваха реката, прекосиха една брезова гора. Но това не бяха високите, яки дървета от топлите райони, а недоразвити брези-джуджета, повлияни от суровия пред ледников климат, които въпреки това не бяха лишени от красота. Сякаш нарочно подкастрени и оформени в безкрайно възхитителни индивидуални форми, всяко от дърветата притежаваше отчетлива, бледа, деликатна грациозност. Но тънките, крехки, провиснали клони лъжеха. Когато Айла се опита да отчупи един, той се оказа жилав като сухожилие. Духани от вятъра, тези клони поваляха конкуриращата ги растителност.
— Наричат ги „Старите Майки“.
Айла изненадано се обърна и видя Винкавек.
— Мисля, че името е подходящо. Напомнят на всекиго да не подценява силата на старата жена. Това е свещена горичка и те са пазачи на сомутите — каза той като посочи земята.
Малките трепкащи светлозелени брезови листа не спираха напълно слънчевите лъчи и по ланската шума на гората танцуваха петнисти шарени сенки. Тогава Айла забеляза че от мъха изпод дърветата стърчат големи яркочервени гъби на бели петна.
— Тези гъби ли наричате сомути? Те са отровни. Могат да убият човек — каза Айла.
— Е да, разбира се, ако не знаеш тайните на приготвянето им. За да не се използват така, както не трябва. Само избрани хора могат да изследват света на сомутите.