— Имат ли лековити свойства? Аз не знам за такива — каза Айла.
— Не знам, не съм Лечител. Трябва да питаш Ломи — отговори Винкавек. И тогава, съвсем неочаквано за нея, той взе двете и ръце и я погледна, по-скоро я прониза с поглед. — Защо се бореше срещу мен на церемонията по Викането, Айла? Аз бях подготвил пътя към долната земя за теб, но ти ми се противопостави.
Айла усети странно състояние на вътрешен конфликт, който я разкъсваше на две страни. Гласът на Винкавек беше топъл и обаятелен и тя почувства силно желание да се потопи в дълбочината на черните му очи, да се понесе из хладните им тъмни басейни, да се отдаде на всичко, което той желае. В същото време усещаше мощно желание да се отскубне, да се оттегли и да запази самоличността си. С неистово усилие на волята тя отмести очите си от неговите и зърна Ранек, който ги наблюдаваше. Той бързо извърна глава.
— Ти може да си подготвил път, но аз не бях готова — каза Айла, отбягвайки втренчения поглед на Винкавек.
Вдигна поглед, когато той се засмя. Очите му бяха сиви, а не черни.
— Бива си те! Ти си силна, Айла. Досега не съм срещал друга като теб. Толкова си подходяща за Огнището на Мамута, за Мамутския бивак. Кажи ми, че ще споделиш моето огнище — изрече Винкавек с цялата си убедителност и сила на чувството, на които беше способен.
— Аз съм Обещала на Ранек — каза Айла.
— Това няма значение, Айла. Доведи и него, ако искаш. Не бих имал нищо против да споделя Огнището на Мамута с толкова талантлив ваятел. Вземи и двама ни! Или аз ще взема двама ви. — Той пак се засмя. — Няма да е за първи път. И в мъжа има привлекателност!
— Аз… просто не знам — каза тя и вдигна очи като чу приглушеното потропване на копита.
— Айла, ще заведа Рейсър на реката, за да изчистя краката му. По тях е полепнала и се е спекла кал. Да заведа ли и Уини? — попита Джондалар.
— Аз сама ще я заведа — отвърна Айла, доволна, че е намерила претекст да се измъкне.
Винкавек беше очарователен, но вдъхваше известен страх.
— Ето я там, при Ранек — каза Джондалар и зави към реката.
Винкавек проследи с поглед високия русокос мъж. „Интересно каква ли роля играе той във всичко това — помисли си водачът-Мамут. — Пристигнаха заедно, той се разбира с нейните животни не по-зле от нея, но нямат вид на любовници и то не защото той има проблеми с жените. Авари ми каза, че те го обожават, но той не се докосва до Айла, не спи с нея. Говори се, че отказал обреда за Женственост, защото чувствата му били твърде братски. Дали такова е отношението му и към Айла? Като на брат? Затова ли ни прекъсна и отново насочи вниманието и към ваятеля?“ Винкавек се намръщи, после внимателно отскубна няколко от големите гъби и ги завърза с едно въже, обърнати наопаки, за клоните на „Старите Майки“, за да изсъхнат. Беше решил да си ги прибере на връщане.
След като пресякоха притока, стигнаха до по-суха местност с открити блата без дървета, разположени на по-голямо разстояние едно от друго. Крясъците на диви гъски, тракането и писъците на водни птици ги предупреждаваха, че приближават голямо езеро с вода от разтопен сняг и лед. Издигнаха бивак недалеч от него и няколко души се насочиха към водата, за да донесат вечеря. В тези временни водоеми нямаше риба, освен, ако се окажеха част от целогодишна река или поток, но сред корените на гигантските тръстики, папур, острица и хвощ плуваха поповите лъжички на съедобни жаби.
В отговор на някакъв мистериозен сезонен сигнал на север долиташе огромно множество предимно водни птици, за да се смеси с белите яребици, златните орли и снежните сови. Пролетното топене на снеговете, от което се раждаха новите растения и обширните тръстикови блата, приканваха безбройните мигриращи птици да спрат, да свият гнезда и да се размножават. Много от тях се хранеха с малките и някои от възрастните земноводни, както и с тритони, змии, семена и луковици, с неизбежните насекоми, че дори и с малки млекопитаещи.
— На Вълчо много ще му хареса това място — каза Айла на Бреки, докато с прашка в ръка наблюдаваше двойка кръжащи птици, надявайки се, че те ще се приближат, за да не гази твърде далеч, когато трябва да ги прибере. — Все повече се усъвършенства в донасянето им.
Бреки беше обещала да покаже на Айла как се хвърля пръчка и искаше да види прехваленото умение на младата жена с прашката. И двете бяха впечатлени една от друга. Оръжието на Бреки беше удължена, оформена като ромбоид, част от средата на бедрена кост като удебелението на единия край беше премахнато и върхът изострен. Летеше по окръжност и когато се хвърлеше срещу ято, можеха да бъдат убити няколко птици наведнъж. Айла си помисли, че с него могат да се ловят птици много по-успешно, отколкото с прашката, но прашката имаше много по-широко приложение. С нея можеше да ходи на лов и за животни.