Поради огромния си размер той изглеждаше по-близо, отколко беше в действителност, но няколко гигантски отломъка, които някога се бяха смъкнали по стръмната, покрита с издатини стена, се бяха накамарили на около четиристотин метра по-надолу. Около тях стояха няколко души. Тя осъзна, че това е мащабът, който и дава представа за истинския размер на огромната ледена преграда. Ледникът беше невероятна гледка, страхотно красива. Облян от слънчева светлина — Айла изведнъж забеляза, че слънцето се е показало — той блестеше с милиони ледени кристали, проблясващи с призматичните се люспи в различни тонове, но дълбокият основен цвят имаше същия преобладаващ син оттенък, който беше видяла във вира. Нямаше думи, с които да се опише гледката; зашеметяващото нямаше друг смисъл, освен своето великолепие, величественост и мощ.
Айла се облече бързо — усещаше, че е изпуснала нещо. Наля си някаква течност, която изглеждаше като останал от предишната вечер чай, по който вече се образуваше тънка ледена коричка, но установи, че е месен бульон. Поколеба се само за миг, докато реши, че става за пиене и надигна чашата. После загреба черпак спитени варени зърна, зави ги с дебело парче студено печено месо и бързо се запъти към останалите ловци.
— Чудех се дали изобщо имаш намерение да станеш — каза Талут, когато я видя да идва.
— Защо не ме събудихте? — попита Айла и лапна последното парче от закуската си.
— Не е разумно да будиш човек, който спи така дълбоко, освен ако не се налага спешно — отговори Талут.
— Духът се нуждае от време за нощните си скитания, за да може да се върне освежен — добави Винкавек, който се приближи, за да я поздрави.
Посегна да хване ръцете и, но тя го отбягна, бързо докосна бузата му със своята и се отдалечи, за да разгледа леда.
Едрите отломъци явно се бяха свлекли с голяма сила. Бяха се забили дълбоко в земята и в близост до тях тя беше разровена. Скоро стана ясно, че те са там от няколко години. Повърхността им беше покрита с пластове довлечен от вятъра трошляк от скалата, която се бе стрила на прах при търкането с леда. На места имаше ивици от фирнован сняг. Самите повърхности на валуните бяха разядени от неравномерното топене и замръзване с течение на години, а в леда бяха пуснали корени малки жилави растения.
— Айла, качи се тук — извика Ранек.
Тя вдигна очи и го видя да стърчи на върха на висок блок, леко полегнал на една страна. С изненада съзря до него Джондалар.
— Ако заобиколиш отстрани, ще ти е по-лесно.
Айла заобиколи камарата от ледени блокове и се покатери през серия отломъци и каменни плочи. Трошлякът, набит в леда, правеше хлъзгавата повърхност достатъчно грапава, за да се стъпва сигурно. Изкачването и придвижването по нея не изискваше особено внимание. Когато стигна върха, Айла се изправи и затвори очи. Вятърът я блъсна, сякаш изпитваше решимостта и да устои на силата му и отекна с трополене, стонове и трясък в огромната стена. Тя вдигна глава към силната светлина отгоре, която се усещаше дори през затворените и клепачи и усети с кожата на лицето си космическата борба между божественото огнено кълбо и студа на масивната ледена стена. Самият въздух трептеше нерешително.
После отвори очи. Пред погледа и имаше само лед. Огромната, величествена, страховита ледена шир, достигаща небето, се простираше до хоризонта. Пред нея бледнееха планините. Гледката я изпълни със смирена екзалтираност и вълнуващо страхопочитание. Джондалар и Ранек отвърнаха с разбиращи усмивки на нейната.
— И преди съм виждал тази красота — каза Ранек, — Но съм способен да я гледам толкова пъти, колкото са звездите на небето, без да ми омръзне.
И Джондалар, и Айла кимнаха в знак на съгласие.
— Макар че може и да е опасно — обади се Джондалар.
— Как се е озовал тук този лед? — попита Айла.
— Ледът се движи — каза Ранек. — Понякога нараства, друг път се свива. Този се е откъснал, когато стената е била тук. Тогава камарата е била много по-голяма. И тя се свива като стената. — Ранек се вгледа в ледника. — Струва ми се, че последният път беше по-далеч. Изглежда, че ледът отново нараства.
Айла обходи с поглед открития пейзаж и забеляза, че от такава височина се вижда много по-далеч.