— О, вижте! — извика тя, сочейки на югоизток. — Мамути! Виждам стадо мамути!
— Къде? — попита Ранек, внезапно развълнуван. Вълнението се разнесе сред ловците като огън. Талут, който беше тръгнал да заобикаля отстрани, щом чу думата „мамути“, на бърза ръка преполови ледената грамада. С няколко разкрача стигна върха, вдигна ръка на челото си, за да предпази очите си от слънцето и се загледа натам, накъдето сочеше Айла.
— Тя е права! Ето ги! Мамути са! — избоботи той, като не можеше да овладее нито чувствата, нито гласа си.
Още няколко човека започнаха да се катерят по леда, като всеки търсеше удобно място, откъдето да види огромните същества с бивни. Айла се отстрани, за да може на нейно място да застане Бреки.
Откриването на мамутите внесе известно успокоение, а също и вълнение. Добре че най-сетне се показаха. Каквото и да бе чакал Мамутският дух, най-сетне беше пуснал превъплъщенията си в земния свят да се явят пред тези, които бяха избрани от Мут да ходят на лов за мамути.
Една жена от бивака на Бреки спомена пред един от мъжете, че видяла как Айла стърчи на върха на ледената грамада със затворени очи, обръщайки глава, сякаш Търси или Вика нещо и когато отворила очи се появили мамутите. Мъжът кимна с разбиране.
Айла гледаше втренчено ледената форма под себе си, канейки се да слезе. До нея се появи Талут с такава широка усмивка, каквато не беше виждала досега на лицето му.
— Айла, ти направи този водач много щастлив човек — каза червенобрадият гигант.
— Аз нищо не съм направила — каза Айла. — Просто ги забелязах.
— Това беше достатъчно. Който и да ги беше забелязал пръв, щеше да ме направи много щастлив човек. Но аз се радвам, че беше именно ти — каза Талут.
Айла му се усмихна. Тя наистина много обичаше големия водач. Гледаше на него като на чичо, брат, приятел и усещаше, че и той изпитва подобни чувства към нея.
— Айла, какво гледаше там надолу? — попита Талут като я последва в слизането.
— Нищо конкретно. Просто забелязах, че оттук може да се види формата на тази грамада. Виждаш ли колко е вдлъбната от страната, по която се качихме, а после се връща и прави кръг?
Талут хвърли бегъл поглед, но после се взря по-напрегнато.
— Айла! Ето, че пак го направи!
— Какво?
— Още веднъж направи този водач много щастлив човек! Усмивката му беше заразителна. И тя се усмихна.
— На какво се радваш сега, Талут?
— Ти ме накара да забележа формата на тази ледена грамада. Тя е като сляп каньон. Не съвсем завършен, но това може да се оправи. Сега знам как ще хванем тези мамути!
Нямаше време за губене. Мамутите можеха да решат да се отдалечат, или времето можеше отново да се развали. Ловците трябваше веднага да се възползват от появилата се възможност. Водачите на ловните дружини се събраха на съвещание, после бързо изпратиха няколко разузнавачи да проучат релефа на територията и размера на стадото. Докато тях ги нямаше, изградиха стена от скални отломъци и лед, която да блокира отвореното пространство от едната страна на студения каньон, с което превърнаха грамадата от лед в заграждение с един единствен отвор. Когато разузнавачите се върнаха, ловците се събраха, за да изготвят план за насочването на огромните рунтави животни в капана.
Талут разказа на всички как Айла и Уини бяха помогнали за вкарването на бизоните в клопката. Много хора бяха силно заинтригувани, но скоро стигнаха до заключението, че единичен конник няма да може да подкара огромните животни в определената посока, макар че Айла би могла да окаже известна помощ. Трябваше да се намерят други средства, за да ги насочат към клопката.
Само огънят можеше да помогне. Гръмотевичните бури в края на лятото бяха подпалвали със светкавиците си достатъчно сухи полета, за да внушат разумен респект към огъня дори у гигантските мамути, които се бояха от малко неща. Но по това време на годината беше трудно да се запали тревата. Огънят трябваше да бъде във вид на факли, носени от преследвачите.
— Какво да използваме за факли? — попита някой.
— Суха трева и изсъхнал мамутски тор, увити заедно и натопени в мазнина — каза Бреки, — така че да се подхванат бързо и да горят буйно.
— А можем да използваме огнения камък на Айла, за да запалим бързо факлите — добави Талут.
Всички кимнаха в знак на съгласие.
— Ще имаме нужда от огън на повече от едно място — каза Бреки, — при това трябва да пламва в правилната последователност.
— Айла е дала на всяко огнище от Лъвския бивак по един запалителен камък. Донесли сме няколко от тях. Аз имам един, също и Ранек, има и у Джондалар — каза Талут, осъзнавайки допълнителния престиж, който им носеше неговото съобщение. „Жалко, че Тюли не е тук — помисли си той. — Тя щеше да оцени момента. Запалителните камъни на Айла са безценни, още повече, че не се намират в изобилие.“