— Когато накараме мамутите да тръгнат, как да направим така, че да се насочат към клопката? — попита жената от бивака на Бреки. — Мястото е открито.
Планът, който разработиха, беше прост и конкретен. Изградиха два реда купчини от натрошени буци лед и скала, които се разтваряха като ветрило от входа на ледения каньон. Използвайки масивната си брадва, Талут лесно разчупваше големите ледникови блокове на парчета, достатъчно малки, за да бъдат пренасяни. Зад всяка купчина сложиха по няколко готови факли. От петдесетте ловци само няколко предпочетоха да се скрият в самия каньон, зад надеждни ледени блокове, където да посрещнат първата фронтална атака. Други се разположиха зад каменните купчини. Трети, предимно най-бързите бегачи — защото колкото и да изглеждаха огромни и тромави, мамутите имаха способността да развиват голяма скорост на къси разстояния — щяха да се разделят на две групи, за да обкръжат стадото от двете му страни.
Бреки започна да обяснява на младите ловци, които досега не бяха ходили на лов за тези големи рунтави животни, някои особености и уязвими страни на мамутите и да ги поучава как да ги преследват. Влизайки в ледения каньон заедно с тях, Айла слушаше внимателно. Водачката на Лосовия бивак щеше да ръководи челната атака отвътре и искаше да огледа капана и да си избере място.
Щом попаднаха между ледените стени, Айла усети спада в температурата. Огънят, на който стопиха мазнината за факлите и усилията при рязането на тревата и пренасянето на ледените буци и бяха попречили да усети студа. Въпреки това бяха толкова близо до големия ледник, че сутрин намираха оставената навън за през нощта вода покрита с корица лед дори през лятото, а през деня трябваше да носят връхни дрехи. В леденото заграждение студът беше още по-силен, но докато Айла оглеждаше просторното помещение, образувало се между назъбените ледените купчини, тя доби усещането, че е навлязла в друг свят — синьо-белият свят на голата ледена красота.
Подобно на скалните каньони в близост до нейната долина, по земята бяха разхвърляни големи разчупени блокове, току-що отцепени от стените. Над тях се издигаха искрящо бели островърхи кулички и шпилове, които, попаднали в сянката на пукнатини и ъгли, преливаха в наситено, ярко синьо. Това изведнъж и напомни очите на Джондалар. По-меките, заоблени ръбове на по-старите блокове и плочи, разпръснати на разлети купчини, ерозирали от времето и покрити с фин прах, навят от ветровете, приканваха ловците да се покатерят по тях и да ги изследват.
Айла го стори, просто от любопитство, докато другите търсеха удобни места за засада. Тя нямаше да чака тук мамутите. Заедно с Уини щеше да помогне при подгонването на рунтавите бивноносци, както и Джондалар с Рейсър. Скоростта на конете можеше да се окаже полезна, а тя и Джондалар щяха да дадат по един запалителен камък на всяка група преследвачи. Айла видя, че около входа се събират още хора и побърза да излезе. Уини вървеше след Джондалар и Рейсър, които се отдалечаваха от лагера. Айла свирна и кобилата препусна в лек галоп пред тях.
Двете групи преследвачи се насочиха към мамутското стадо, като се разгръщаха широко, за да го заобиколят в тил без много шум. Ранек и Талут бяха заели позиция зад двата реда купчини, които се събираха към ледения каньон, готови да подадат бързо огън, когато е необходимо. Айла махна на Талут и се усмихна на Ранек, когато мина покрай тях и видя, че вече чакат край купчина камъни и лед. Тя забеляза, че Винкавек беше застанал откъм страната на Ранек. Отвърна и на неговата усмивка.
Айла вървеше пред Уини, копията и копиехвъргачът и бяха здраво закрепени в каниите на кошовете за товар, заедно с факлите за групата. Наблизо имаше няколко ловци, но те почти не говореха. Всички бяха насочили вниманието си към мамутите, като горещо се надяваха, че ловът ще бъде успешен: Айла хвърли поглед назад към Уини, после напред към стадото. Видя, че то продължаваше да пасе в същата ливада, където първоначално го беше забелязала. Всичко бе станало толкова бързо, че тя просто нямаше време за мислене. Бяха свършили много работа за кратко време.
Винаги и се беше искало да отиде на лов за мамути и сега, когато осъзна, че след малко ще участва в първия си лов на мамути, по тялото и премина тръпка на радостно очакване. „Макар че в това има нещо много абсурдно“ — помисли си тя и дори спря за миг. Как е възможно такива малки и слаби същества като човеците да преследват огромните, рунтави животни с дълги бивни и да се надяват на успех? И въпреки това тя бе тук, готова да нападне най-голямото животно, което ходи по земята, само с няколко копия от мамутски бивни. Не, не беше съвсем така. Тя разполагаше и с интелигентността, опита и съдействието на останалите ловци. И с копиехвъргача на Джондалар.