Дали новият копиехвъргач, който той беше пригодил, за да се използва с по-големи копия, щеше да се укаже удачен? Бяха ги изпробвали, но тя още не беше свикнала напълно със своя. Айла зърна Рейсър и другата група, която се приближаваше към тях през сухата трева; стори и се, че и мамутското стадо се беше раздвижило. Дали животните ставаха неспокойни заради хората, които се опитваха да ги заобиколят? Нейната група ускоряваше темпото; и други се разтревожиха. Предаде се сигнал да се извадят факлите. Айла бързо ги измъкна от кошовете на Уини и ги раздаде на всички. Хората напрегнато чакаха, докато другата група получи своите факли. Тогава водачът на ловната дружина даде знак.
Айла свали ръкавиците си и клекна над малка купчинка от съчки, мъх и разтрошен сух тор. Другите чакаха наблизо. Тя чатна с кремъчното си огниво по жълто сивия къс железен пирит. Искрата угасна. Тя удари отново. Този път изглежда искрата се подхвана. Тя отново чатна, като хвърли още няколко искри в пушещата смес и се опита да я раздуха, за да се получи пламък. В този миг на помощ и се притече внезапен порив на вятъра и огънят изведнъж обхвана съчките и сухия тор. Тя добави няколко буци лой, за да го засили и се отдръпна, докато първите ловци запалят факлите си от огъня. Останалите взеха огън от техните факли. След това започнаха да се разгръщат във ветрило.
Нямаше определен сигнал за започване на преследването. То потръгна бавно, като разпръснатите ловци се втурваха към гигантските животни, викайки и размахвайки пушещите и пламтящи факли. Но повечето Мамутои бяха опитни ловци на мамути и бяха свикнали да ловуват групово. Скоро действията им станаха по-съгласувани, двете групи се обединиха и рунтавите слонове започнаха да се придвижват към купчините.
Един голям женски мамут, водачката на стадото, изглежда разбра, че объркването е преднамерено, и тръгна настрани. Айла се втурна към нея, викайки и размахвайки факлата си. Изведнъж си представи, как някога беше преследвала табун коне сама, с помощта единствено на пушещи факли. „Тогава само един кон не можа да се измъкне — не, два“ — помисли си тя. Кобилата-кърмачка падна в изкопаната от нея яма-капан, но не и малкото жълто жребче. Тя погледна назад към Уини.
Пронизителното тръбене на водачката на мамутите я изненада. Тя се обърна навреме, за да види как старата водачка се взря в слабите дребни същества, от които се носеше миризма на опасност и се втурна към Айла. Но този път младата жена не беше сама. Видя до себе си Джондалар, после още няколко човека, повече, отколкото огромното рунтаво животно би желало да види пред себе си. То вдигна хобота си, за да разтръби предупреждение за огън, после се изправи, отново нададе вик и отстъпи назад.
Ивицата суха трева беше на едно възвишение, така че не беше докосната от летния ледников отток и въпреки мъглите, дъжд не беше падал отдавна. Огньовете, които бяха използвани за запалването на факлите, бяха оставени без надзор и скоро тревата бе обхваната в пламъци, раздухвани от острия вятър. Мамутите първи забелязаха пожара, не само мириса на горяща трева, но и опърлената земя и димящите храсти — познатата и толкова заплашителна миризма на прерийния пожар. Старата водачка отново затръби, като сега към нея се присъедини хор от тръбящи рунтави, червеникавокафяви животни, млади и стари, които увеличиха темпото си и се понесоха вкупом към неизвестна, но още по-голяма опасност.
Напречен вятър изпрати облак дим към ловците, които препускаха, за да не изостанат от стадото. Айла, готова да скочи на Уини, хвърли поглед към бушуващия пожар и разбра какво бе породило паника у гигантските животни. За миг се загледа как пращящите червени пламъци поглъщат ненаситно всичко по потя си през полето, изригвайки искри и дим. Но тя знаеше, че огънят не е истинска заплаха. Дори и да успееше да премине през голата камениста земя, самият леден каньон щеше да го спре. Забеляза, че Джондалар вече е яхнал Рейсър и е по петите на оттеглящите се мамути. Впусна се подир него.
Айла чу тежкото дишане на младата жена от бивака на Бреки, която през цялото време беше тичала, за да бъде близо до огромните животни. Щеше да им е по-трудно да се отклонят, ако ги принудеха да следват посоката, която неизбежно щеше да ги вкара в студения каньон. Двете жени размениха усмивки, когато стадото навлезе в подхода между редовете купчини. Айла препусна напред — сега беше неин ред да ги пришпори.