Ваятелят бе до такава степен изпълнен с напрегнато очакване, че му беше трудно да се владее. Безпокойството му се дължеше най-вече на непрестанния интерес, който Винкавек, проявяваше спрямо Айла, макар да усещаше, че могат да се проявят и по-дълбоки конфликти. Но Айла все още беше Обещана на него и те носеха месото за Брачното пиршество. Дори Джондалар изглежда се бе примирил със свързването им и макар че не бяха разговаряли изрично по този въпрос, Ранек усещаше, че високият мъж взима неговата страна в противоборството му с Винкавек. Мъжът от народа на Зеландониите притежаваше много достойни за възхищение качества и между тях започваше да се заражда предпазливо приятелство. Въпреки всичко, Ранек усещаше, че присъствието на Джондалар бе скрита заплаха за свързването му с Айла и би могло да се превърне в препятствие към пълното му щастие. Ранек щеше да се почувства радостен, когато Джондалар окончателно си заминеше.
Айла никак не се радваше на предстоящата Брачна церемония, макар да чувстваше, че би трябвало да я очаква с нетърпение. Знаеше колко много я обича Ранек и смяташе, че би могла да е щастлива с него. Идеята да има бебе като това на Трики я изпълваше с трепет. Дълбоко в себе си тя бе убедена, че Ралев е дете на Ранек. Не беше резултат от някакво смесване на духове. Беше сигурна, че той е заченал детето със собственото си семе, когато е споделял Удоволствия с Трики. Айла харесваше червенокосата жена и я съжаляваше. Реши, че не би имала нищо против да сподели Ранек и огнището си с Трики и Ралев, ако тя го пожелаеше. Само в най-непрогледните дълбини на нощта Айла признаваше пред себе си, че би била също така щастлива ако изобщо не живее в огнището на Ранек. Избягваше да спи с него по време на пътешествието, освен няколкото пъти, когато той наистина се нуждаеше от нея, не физически, а защото търсеше подкрепа и близост. По време на обратния път тя нямаше възможност да споделя Удоволствия с Ранек. Вместо това, нощем в леглото си мислеше само за Джондалар. Един и същ въпрос настойчиво се въртеше в ума и, но тя не можеше да стигне до никакво заключение.
Когато си мислеше за деня на лова, за драматичния и сблъсък с младия мамут и изгарящото желание в погледа на Джондалар, тя се чудеше дали е възможно той още да я обича. Тогава защо бе толкова сдържан през цялата зима? Защо престана да намира Удоволствие в нея? Защо напусна Огнището на Мамута? Тя си спомняше онзи ден в степите, когато той за първи път обязди Рейсър. Когато си помислеше за неговото желание и нужда и как жадно го бе приела тя, не можеше да заспи от копнеж по него, но спомените и бяха засенчени от това, че я бе отблъснал, както и от собствената и мъка и объркване.
След един особено дълъг ден, когато бяха вечеряли късно, Айла бе измежду първите, който напуснаха огъня и се запътиха към шатрата. Беше отказала на изпълнената с жажда молба на Ранек да сподели постелята му, като му се усмихна и се извини с умората си от дългия целодневен преход, но като видя разочарованието му, изпита неприятно чувство. Въпреки това тя наистина беше уморена и неуверена в чувствата си. Преди да влезе в шатрата, зърна Джондалар близо до конете. Беше с гръб към нея и тя се загледа в него, неволно очарована от формите на тялото му, от начина, по който се движеше, от позата му. Толкова добре го познаваше, че си помисли, че би го познала само по сянката. Тогава забеляза, че и тялото и неволно бе реагирало на присъствието му. Задиша забързано, лицето и пламна, почувства, че той я привлича и тръгна към него.
„Няма смисъл — помисли си тя. — Ако отида при него, той просто ще се отдръпне, ще промърмори някакво извинение и ще отиде да потърси някой друг, с когото да си приказва.“ Айла влезе в шатрата, все още завладяна от чувствата, които той бе пробудил у нея и се пъхна в спалните си кожи.
Беше уморена, но сега вече не можеше да заспи, въртеше се и не можеше да се освободи от копнежа си по него. Какво ставаше с кея? Той нямаше вид на мъж, който я желае, защо би трябвало тя да го желае? Но тогава защо понякога той я гледаше така? Защо тогава в степите я пожела така силно? Сякаш толкова силно го привличаше, че не можеше да се сдържи. Тогава я осени една мисъл и тя се намръщи. Може би тя го привлича, както той нея, но той не иска да е така. Дали това е бил проблемът през цялото време?