Нези бе не по-малко опечалена, но и нуждите на живите бяха важни. Ръги се покатери в скута и, покрусена и объркана, че нейното другарче, приятелче и братче вече няма да може да играе, даже няма да прави думи с ръцете си. Дануг се беше проснал на леглото си, завит презглава и плачеше, а някой трябваше да отида да каже и на Лати.
— Айла? Айла — промълви най-сетне Нези. — Какво трябва да сторим, за да го погребем според обичая на Клана? Трябва да започнем да го приготвяме.
Измина известно време преди Айла да проумее, че говорят на нея. Събра вежди и съсредоточи вниманието си върху Нези.
— Какво?
— Трябва да започнем да го приготвяме за погребението. Какво трябва да направим? Нищо не знам за погребенията на Клана.
„Не, никой от Мамутоите не знае“ — помисли си тя. Особено онези, които принадлежаха към Огнището на Мамута. Но тя знаеше. Насочи мислите си към погребенията на Клана, които беше виждала и започна да разсъждава какво следва да се направи за Ридаг. Преди да бъде погребан според обичая на Клана, той трябваше да стане негов член. Това означаваше, че трябваше да бъде именуван и че му беше нужен амулет с червена охра в него. Внезапно Айла скочи и се втурна навън.
Джондалар я последва.
— Къде отиваш?
— Щом като Ридаг ще става от Клана, трябва да му направя амулет — викна му тя.
Айла мина с наперена походка през лагера, очевидно сърдита, профуча покрай Бивака на Огнището на Мамута, без дори да го погледне и нахлу направо в откритата работилница на каменоделците. Джондалар беше по петите и. Той имаше известна представа какво е намислила. Тя поиска едни голям кремък и никой не посмя да и откаже. После се огледа и намери каменен чук. Разчисти си място за работа.
Когато започна да оформя кремъка според обичая на Клана и каменоделците-Мамутои разбраха какво прави, те проявиха силно любопитство и се скупчиха там, докъдето се осмелиха да приближат. Никой не желаеше да разпалва гнева и повече, но това беше рядък случай. Веднъж, след като произходът на Айла бе станал общоизвестен, Джондалар се беше опитал да им обясни техниките на Клана, но той се бе учил по по-различен начин. Не владееше техните методи в същата степен. Дори когато постигна резултат, те си помислиха, че това е благодарение на неговото умение, а не на необичайния процес.
Айла реши да направи две отделни сечива — остър нож и шило и да ги занесе в Хвощовия бивак, за да приготви амулета. Успя да направи сносен нож, но тъгата и гневът и бяха толкова силни, че ръцете и трепереха. Първият път, когато се опита да изработи по-трудния тънък и издължен връх, тя го сцепи. Тогава забеляза, че много хора са се събрали да я гледат и това я притесни. Почувства, че каменоделците-Мамутои преценяваха методите за направа на сечива, използвани от Клана, а тя не ги представяше добре и се ядоса, че я е грижа за това. И при втория опит счупи острието. Раздразнението и предизвикваше ядни сълзи, които постоянно бършеше. Джондалар коленичи пред нея.
— Това ли ти трябва, Айла? — попита той, като и показа пробиващото сечиво, което беше направила за специалната церемония на Пролетния фестивал.
— Това е сечиво на Клана! Къде си го намерил… това го бях направила аз! — възкликна тя.
— Знам. Него ден се върнах и го прибрах. Надявам се, че не се сърдиш.
Тя остана изненадана, озадачена и странно доволна.
— Не, не се сърдя. Радвам се, че си го взел, но защо?
— Исках… да го проуча — отговори той.
Не можеше да се реши да и каже, че е искал да го запази като спомен от нея, че е мислил, че ще си замине без нея. Той не искаше да си тръгне без нея.
Тя занесе сечивата си в Хвощовия бивак и помоли Нези за парче мека кожа. След като и го даде, жената започна да наблюдава как Айла прави простичката, събрана кесия.
— Тези сечива изглеждат малко по-груби, но наистина работят много добре — забеляза Нези. — За какво е кесийката?
— Това ще е амулета на Ридаг, подобно на онзи, който направих за Пролетния фестивал. Трябва да сложа парче червена охра в нея и да го именувам по обичая на Клана. Той трябва да има и тотем, който да го закриля по пътя му към света на духовете. — Тя направи пауза и сбърчи чело. — Не знам какво правеше Креб, за да открие тотема на човека, но винаги успяваше… Може би ще трябва да споделя моя тотем с Ридаг. Пещерният лъв е мощен тотем, понякога с него се живее трудно, но е изпитан. Ридаг заслужава силен тотем, който дава добра защита.