— Ъ-ъ…, ами, ъ-ъ… аз… съжалявам, че те обезпокоих — каза той, отстъпвайки.
Прииска му се да се скрие някъде и бързо се отдалечи.
Мамут внимателно я наблюдаваше. След като той си тръгна, тя го проследи с поглед, но очите и издаваха по-голямо смущение и от неговото. Мамут поклати глава, но предпочете да замълчи и те двамата тръгнаха към Лъвския бивак.
Като наближиха, Айла забеляза, че насреща им идват Нези и Тюли. Нези трудно преживяваше смъртта на Ридаг.
Предишния ден тя бе донесла онова, което бе останало в торбата му за цярове и двете се бяха разридали. Нези не желаеше да я задържи, за да не и навява тъжни спомени, но не беше сигурна дали трябва да я изхвърли. Айла разбра, че със смъртта на Ридаг бе отпаднала и необходимостта да помага на Нези да го лекува.
— Айла, търсехме те — каза Тюли.
Имаше доволен вид на човек, който е планирал някаква голяма изненада, а това беше рядкост за едрата водачка. Двете жени разтвориха нещо, което бе внимателно сгънато. Очите на Айла се разшириха и двете жени се спогледаха и и се усмихнаха широко.
— Всяка булка има нужда от нова туника. Обикновено я ушива майката на мъжа, но аз исках да помогна на Нези.
Беше зашеметяваща дреха от златистожълта кожа, изкусно и изящно украсена; някои нейни части бяха плътно запълнени с шарки от бивникови мъниста, акцентирани с много малки кехлибарени мъниста.
— Толкова е красива и толкова много труд сте вложили в нея. Само работата с мънистата сигурно е отнела много дни. Кога я направихте? — попита Айла.
— Започнахме я, когато обяви Обещанието си и я завършихме тук — каза Нези. — Ела в шатрата, за да я премериш.
Айла погледна към Мамут. Той се усмихна и кимна. Знаеше за идеята за туниката и даже беше заговорничил с тях, за да я изненадат. Трите жени влязоха в шатрата и се запътиха към мястото за спане на Тюли. Айла се съблече, но не знаеше как точно да облече дрехата. Жените и помогнаха. Беше специална туника, която се отваряше отпред и се завързваше с колан, изплетен от червена мамутска вълна.
— Можеш да я носиш затворена, ето така, ако просто искаш някоя да я види — каза Нези, — Но за церемонията трябва да я разтвориш ето така. — Тя отметна назад горната част на предницата и отново завърза колана. — Жената с гордост показва гърдите си, когато се свързва, когато донася своето огнище, за да образува съюз с мъж.
Двете жени отстъпиха назад, за да се възхитят на бъдещата младоженка. „Може да се гордее с гърдите си — помисли си Нези. — Майчински гърди, с които може да кърми. Жалко, че майка и не е тук. Всяка жена би се гордяла с нея.“
— Можем ли вече да влезем? — попита Диджи, надничайки в шатрата.
И тогава вътре влязоха всичките жени от бивака, за да се възхитят на Айла в разкошното и облекло. Изглежда всички бяха посветени в изненадата.
— Сега я затвори, за да можеш да излезеш и да я покажеш на мъжете — каза Нези като затвори ритуалната туника и отново завърза колана. — Не бива да я носиш отворена пред всички до церемонията.
Айла прекрачи прага на шатрата, за да се окъпе в усмивките на одобрение и радост на мъжете от Лъвския бивак. Други, които не бяха негови членове, също я гледаха. Винкавек знаеше за изненадата и нарочно се навърташе наблизо. Когато я видя, реши, че по някакъв начин трябва да се събере с нея, та ако ще да е съпартньор на десет мъже.
В Айла се вглеждаше и друг мъж, които не беше от Лъвския бивак, макар че повечето хора го считаха за негов член. Джондалар ги беше проследил, защото не му се искаше да приеме неочаквания и отказ, нито дори да повярва в него. Дануг го беше посветил в тайната и той чакаше заедно с останалите. Когато тя излезе, очите му се изпълниха с красивата гледка. После ги затвори и челото му се сбърчи от мъка. Беше я загубил. Тя демонстрираше намерението си да се свърже с Ранек на следващия ден. Пое дълбоко дъх и стисна зъби. Не можеше да остане и да наблюдава свързването и с тъмнокожия ваятел от Лъвския бивак. Време беше да си върви.
След като Айла се преоблече в обикновените си дрехи и отново излезе с Мамут, Джондалар побърза да влезе в шатрата. Зарадва се, че беше празна. Събра си багажа, като наум отново поблагодари на Тюли, подреди всичко, което щеше да вземе и после го покри със спалната си козина. Възнамеряваше да изчака до сутринта, да се сбогува с всички и след закуска веднага да тръгне. Дотогава нямаше да казва на никого.
През деня Джондалар посети близките си приятели от Срещата, без да се сбогува, но с мисълта, че ги напуска. Вечерта прекара известно време с всеки от членовете на Лъвския бивак. Те му бяха като семейство. Трудно щеше да му бъде да си тръгне, знаейки, че вече никога няма да ги види. Беше още по-трудно да намери начин да говори с Айла, поне за последен път. Наблюдаваше я и когато тя и Лати отидоха при конския навес, той бързо ги последва.