Разговорът им протече изкуствено и стегнато, но той излъчваше някаква напрегнатост, която изпълни Айла с безпокойство. Когато тя се прибра, той остана и до тъмно разчесва младия жребец. Първият път, когато видя Айла, тя помагаше на Уини да роди, спомни си той. Дотогава не беше виждал такова нещо. Трудно щеше да му бъде да се раздели и с жребеца. Джондалар изпитваше по-голяма привързаност към Рейсър, отколкото смяташе, че е възможно да се изпитва спрямо едно животно.
Най-сетне той се прибра в шатрата и се промъкна в постелята си. Затвори очи, но сънят не идваше. Лежеше буден и мислеше за Айла, за времето, което бяха прекарали в долината и за бавно появилата се любов помежду им. Не, не беше чак толкова бавно. Той я бе обикнал от пръв поглед, но твърде бавно бе осъзнал любовта си, бавно бе започнал да я цени, толкова бавно, че я бе загубил. Бе отхвърлил любовта и за което щеше да плаща цял живот. Как е могъл да бъде толкова глупав? Никога нямаше да я забрави, нямаше да преодолее и болката от загубата и и никога нямаше да си го прости.
Прекара една дълга, тежка нощ и щом първите лъчи на зората проникнаха през отвора на шатрата, той разбра, че не може да издържа повече. Не беше в състояние да се сбогува с нея или с когото и да е било, просто трябваше да си върви. Тихичко събра дрехите и принадлежностите си за из път, както и постелята си и се измъкна навън.
— Решил си да не чакаш. Така и предположих — каза Мамут.
Джондалар рязко се извърна.
— Аз… ъ-ъ… трябва да тръгвам. Повече не мога да остана. Време е, Аз… ъ-ъ — заекна той.
— Знам, Джондалар. Желая ти леко Пътешествие. Предстои ти дълъг път. Ти самият решаваш кое е най-добро за теб, но запомни едно, не можеш да направиш избор, когато такъв не съществува.
Старецът хлътна в шатрата.
Джондалар се намръщи и тръгна към конския заслон. Какво искаше да каже Мамут? Защо Тези, Който Служат на Майката винаги изричат думи, които не могат да бъдат разбрани?
Когато видя Рейсър, на Джондалар за момент импулсивно му хрумна да го яхне и да замине с него, поне това да отнесе със себе си, но Рейсър беше кон на Айла. Потупа и двете животни, прегърна кафявия жребец през врата. Тогава забеляза Вълчо и нежно го помилва. После бързо се изправи и тръгна надолу по пътеката.
Когато Айла се събуди, слънчевите лъчи бяха огрели палатката. Денят обещаваше да бъде чудесен. Тогава тя си спомни, че днес бе нейното Брачно празненство. И изведнъж денят престана да и се струва прекрасен. Тя се изправи до седнало положение и се огледа. Нещо не беше наред. Беше и станало навик щом се събудеше да хвърли поглед към мястото, където спеше Джондалар. Сега него го нямаше там. „Станал е рано тази сутрин“ — помисли си тя. Не можеше да се отърве от чувството, че нещо никак не е наред.
Стана, облече се и излезе да се измие и да намери вейка за зъбите си. Край огъня шеташе Нези, която я погледна странно. Усещането и че нещо никак не е наред, още повече се засили. Погледна към конския навес. Уини и Рейсър изглеждаха отлично и Вълчо беше там. Тя се върна в палатката и отново се огледа. Много от хората бяха станали и се бяха заели с ежедневните си дела. Тогава забеляза, че мястото на Джондалар е празно. Не беше излязъл просто за деня. Нямаше ги постелята му, раниците му и всичко останало. Джондалар беше заминал! Айла панически се втурна навън.
— Нези! Джондалар е заминал! Не е отишъл някъде из Вълчия бивак, а съвсем си е заминал. И ме е оставил!
— Знам, Айла. Аз го очаквах, а ти?
— Но той дори не се сбогува! Мислех, че ще остане поне до Брачната церемония.
— Айла, това е последното нещо, което би поискал да стори. Той никога не би пожелал да види как се събираш с друг мъж.
— Но…но… Нези, той не ме искаше. Какво друго бих могла да направя?
— А какво искаш да направиш?
— Искам да замина с него! Но той си е тръгнал. Как е могъл да ме остави? Той възнамеряваше да ме вземе със себе си. Така планирахме. Нези, какво стана с всичките ни планове? — попита тя и изведнъж сълзите и рукнаха.
Нези протегна ръце, прегърна младата жена и започна да я успокоява.
— Плановете се променят, Айла. И животът се променя. Ами Ранек?
— Аз не съм за него. Той би трябвало да се събере с Трики. Тя е тази, която го обича — каза Айла.
— Ти не го ли обичаш? Той те обича.
— Исках да го обичам, Нези. Опитвах се да го обикна, но съм влюбена в Джондалар. А ето, че Джондалар си замина. — Айла отново се разхълца. — Той не ме обича.