Айла се беше начумерила. Погледна надолу.
— Не съм разбирала какво ти е било. Сигурно би ти било трудно да вземеш такова решение.
— Айла — каза Джондалар, обръщайки лицето и към себе си, за да я погледне в очите. — Аз те обичам. Може би едва сега осъзнавам колко важно е това за мен. Не просто че ти ме обичаш, а че аз те обичам. Сега знам, че за мен има само един избор. Ти си по-важна за мен, отколкото моя народ или който и да било друг. Искам да съм там, където си ти. — Очите и отново се напълниха със сълзи, колкото и да се опитваше да ги сдържи. — Ако искаш да останеш тук и да живееш с Мамутоите, аз ще остана с теб и ще стана Мамутои. Ако искаш да те споделя с Ранек… и това ще направя.
— Ти това ли искаш?
— Ако ти го искаш… — започна Джондалар, но веднага си спомни думите на Мамут. Може би трябва да и даде възможност да направи своя избор, да и каже какво предпочита той. — Аз искам да съм с теб, това е най-важното, повярвай ми. Бих останал тук, ако ти пожелаеш, но ако ме питаш какво искам аз, ще ти кажа, че искам да си отида у дома и да те взема със себе си.
— Да ме вземеш със себе си? Вече не те е срам от мен? Вече не те е срам от Клана и Дърк?
— Не, не ме е срам от теб. Гордея се с теб. И от Клана не ме е срам. Ти и Ридаг ме научихте на нещо много важно и може би е време да се опитаме да го предадем и на други хора. Научих много неща, които бих искал да отнеса на моя народ. Искам да им покажа копиехвъргача и методите на Уимез за обработка на кремъка, твоите запалителни камъни, изтегляча за конец, конете и Вълчо. При всичкото това те може дори да проявят желание да изслушат един човек, който се опитва да им каже, че хората от Клана също са деца на Земята Майка.
— Джондалар, твоят тотем е Пещерният лъв — каза Айла с категоричността на абсолютна компетентност.
— И преди си го казвала. Защо си толкова сигурна в това?
— Спомняш ли си, когато ти казах, че със силни тотеми се живее трудно? Техните изпитания са много тежки, но техните дарове, онова, което научаваш от тях, си заслужава страданието. Преминал си през тежко изпитание, но сега съжаляваш ли за това? Тази година беше много трудна и за двама ни, но аз научих толкова много за себе си, а и за Другите. Вече не се боя от тях. И ти самият много научи и за себе си, и за Клана. Мисля, че ти се боеше от тях по друг начин. Сега си преодолял страха си. Пещерният лъв е тотем на хората от Клана и ти вече не ги мразиш.
— Мисля, че сигурно си права и съм щастлив, че съм избран от Пещерния лъв, тотема на Клана, ако това означава, че съм приемлив за теб. Айла, не мога да ти предложа нищо, освен себе си. Не мога да ти обещая родство, дори собствения си народ. Не мога да правя обещания, защото не знам дали Зеландониите ще те приемат. Ако не го направят, ще трябва да потърсим друго място, където да се заселим. Ще стана Мамутои, ако желаеш, но по-скоро бих те завел у дома, където Зеландони да завърже нашия възел.
— Това един вид събиране ли е? — попита Айла. — Преди никога не си ми предлагал да се съберем. Молил си ме да дойда с теб, но никога те, си ми предлагал да създадем огнище.
— Айла, ама какво става с мен? Защо си мисля, че ти вече знаещ всичко? Може би, защото знаеш толкова много неща, които аз не знам и научи толкова много и толкова бързо пред очите ми, че просто забравям, че току-що си го научила. Изглежда и аз трябва да науча някой знак, с който да изразявам неща, за които нямам думи.
И тогава, с развеселен вид той се отпусна на земята пред нея, подпрян на едно коляно. Не беше седнал съвсем с кръстосани крака и наклонена глава, както правеше тя, а я гледаше отдолу нагоре. Айла явно се смути и обърка, което му достави удоволствие, защото и той винаги се чувстваше така пред нея.
— Джондалар, какво правиш? Мъжете не правят такова нещо. Те не са длъжни да искат разрешение, за да говорят.
— Но аз трябва да поискам разрешение, Айла. Ще дойдеш ли с мен у дома, където Зеландони да завърже нашия възел, за да създадем огнище и да ми родиш деца?
Айла отново се разплака и се почувства глупаво заради всичките сълзи, които беше проляла.
— Джондалар, никога не съм искала нищо друго. Отговорът ми е „да“, на всичко, което каза. А сега, моля те, стани.
Той се изправи, прегърна я и за пръв път в живота си се почувства истински щастлив. Целуна я, после я притисна до себе си, сякаш се боеше да я пусне, за да не я загуби, както почти се беше случило преди.
Отново я целуна и желанието му за нея се усили от чудото, че тя бе тук. Тя го долови, тялото и откликна и след миг тя бе готова за него. Но този път той не искаше само да я обладае. Искаше я изцяло и завинаги. Отдръпна се, смъкна от раменете си раницата, която още беше на гърба му. Извади една постелка и я разстла на земята. Изведнъж Вълчо скочи върху него.