— Айла? — извика Ранек.
Тя се обърна и изчака той да я настигне.
— Кога заминаваш?
— Веднага щом си събера багажа.
— Това, което казах, не е вярно. Аз държа на теб. — Лицето му се беше изкривило от мъка и болка. Искаше и се да изтича при него, да го успокои, но не желаеше да го окуражава. — Винаги съм знаел, че го обичаш, още от самото начало — каза той. — Но аз толкова те обичах, толкова те исках, че не исках да го забележа. Опитвах се да се убедя, че ти ме обичаш и се надявах, че с времето наистина ще стане така.
— Ранек, съжалявам — каза тя. — Ако не бях се влюбила първо в Джондалар, сигурно щях да обикна теб. Можех да бъда щастлива с теб. Ти беше толкова добър с мен, винаги ме развеселяваше. Знаеш ли, аз наистина те обичам. Не както ти искаш, но винаги ще те обичам.
Черните му очи бяха изпълнени със страдание.
— Айла, аз никога няма да престана да те обичам. Никога няма да те забравя. Ще отнеса тази любов в гроба си — промълви Ранек.
— Не говори така! Ти заслужаваш повече щастие.
Той се засмя горчиво и отчаяно.
— Не се безпокой, Айла. Още не съм тръгнал да умирам. А някой ден може дори да се събера с жена, да създам огнище и тя да роди деца. Даже може да я обикна. Но никоя друга жена не може да бъде като теб и аз никога няма да изпитвам към друга жена това, което изпитвам към теб. Ти идваш само веднъж в живота на мъжа.
Те поеха назад.
— Дали ще е Трики? — попита Айла. — Тя те обича.
Ранек кимна.
— Може би. Ако тя поиска. Сега, когато има син, ще бъде по-търсена, а тя и по-рано получаваше много предложения.
Айла спря и погледна Ранек.
— Мисля, че Трики ще те вземе. Сега тя е обидена, но то е, защото много те обича. А има и още нещо, което би следвало да знаеш. Нейният син Ралев е твое дете, Ранек.
— Искаш да кажеш, че е син на моя дух? — намръщи се Ранек. — Вероятно си права.
— Не, не искам да кажа, че е син на твоя дух. Той е твой син, Ранек. Той е заченат от твоето тяло, от твоята същина. Ралев е точно толкова твой син, колкото и на Трики. Ти си го заченал вътре в нея, когато си споделял Удоволствия, с нея.
— Ти откъде знаеш, че съм споделял Удоволствия с нея? — попита с известно смущение Ранек. — Миналата година тя беше с червени пети и беше много усърдна.
— Знам, защото Ралев е роден и е твой син. Така започва всеки живот. Затова Удоволствията са израз на зачитане на Майката. Това е началото на живота. Знам това Ранек. Гарантирам ти, че е вярно и нищо не може да обори словата ми — каза Айла.
Ранек се замисли и придоби намръщен вид. Това беше странна нова идея. Жените могат да бъдат майки. Те раждат деца, дъщери и синове. А може ли един мъж да има син? Би ли могъл Ралев да е негов син? Но щом Айла го казва, значи трябва да е така. Тя носи в себе си същината на Мут. Тя е самият Женски Дух. Даже може да е превъплъщение на Великата Земя Майка.
Джондалар отново провери багажа си, после поведе Рейсър към началото на пътеката, където Айла се сбогуваше с хората. Уини беше натоварена и чакаше търпеливо, а Вълчо тичаше възбудено между двамата, защото усещаше, че става нещо.
Трудно бе за Айла да напусне хората, които обичаше, когато бе прокудена от Клана, но тогава нямаше друг избор. Още по-трудно и беше да се сбогува, по своя собствена воля, с хората от Лъвския бивак, които обичаше, след като знаеше, че вече никога няма да ги види. Толкова сълзи бе проляла в този ден, че се чудеше откъде продължаваха да се взимат още, защото очите и се навлажняваха след всяка прегръдка със следващ приятел.
— Талут — изхълца тя, прегръщайки големия червенокос водач. — Казвала ли съм ти, че твоят смях ми помогна да се реша да ви посетя? Бях толкова наплашена от Другите, че бях готова да препусна обратно към долината, но тогава видях, че се смееш.
— Айла, още малко и ще ме разплачеш. Не искам да си тръгваш.
— А аз вече плача — каза Лати. — И аз не искам да си заминаваш. Помниш ли първият път, когато ми позволи да пипна Рейсър?
— Аз си спомням, когато тя позволи на Ридаг да поязди Уини — обади се Нези. — Мисля, че това беше най-щастливият ден в живота му.
— И конете ще ми липсват — изскимтя Лати и се вкопчи в Айла.
— Лати, може би някой ден ще си имаш собствено малко конче — каза Айла.
— И на мен ще ми липсват конете — каза Ръги.
Айла я вдигна и я притисна лекичко към себе си.