Отвори очи, погледна отново Ридаг и въздъхна дълбоко.
„На колко ли години е това момченце? Дребничко е, но на възраст сигурно е горе-долу колкото Дърк“ — помисли си тя, сравнявайки ги отново. Ридаг имаше светла кожа, а косата му беше тъмна и къдрава, макар и малко по-светла и мека от гъстата тъмнокестенява коса, която се срещаше по-често в Клана. Айла забеляза, че детето и синът и се отличават най-много в брадичката и врата. Синът и имаше дълъг врат като нейния — понякога, за разлика от другите бебета в Клана, той се задавяше с храна — и вдадена навътре, но ясно изразена брадичка. Момчето имаше типичен за Клана къс врат и издадена напред челюст. Тогава си спомни. Лати беше казала, че то не може да говори.
Изведнъж тя прозря истината за живота на това дете. Едно нещо беше петгодишно момиченце, загубило близките си при земетресение и намерено от клан, чиито членове не можеха да учленяват добре, да научи езика на знаците, на който те общуваха. Съвсем друго нещо бе да живееш сред говорещи, хора и да не можеш да учленяваш. Тя си спомни колко потисната се чувстваше в началото, когато не можеше да контактува с хората, които я бяха прибрали и как и беше още по-трудно да накара Джондалар да я разбере, преди отново да се научи да говори. А какво щеше да стане, ако и липсваше способността да усвоява реч?
Тя направи знак на момчето — обикновен жест за поздрав, един от първите, които беше научила навремето. В очите на момчето проблесна вълнение, а после то поклати объркано глава. Тя разбра, че никой не го бе учил да разговаря с жестове като хората от Клана, но в съзнанието му вероятно бе останала следа от спомен за тези хора. Беше сигурна, че за миг то разпозна сигнала.
— Може ли Ридаг да пипне кончето? — попита отново Лати.
— Да — отвърна Айла и го хвана за ръка. „Толкова е слабичък и крехък“ — помисли си тя и в този миг осъзна всичко останало. Момченцето не можеше да тича като другите деца. Не можеше да играе обикновените буйни игри. Можеше само да ги наблюдава и да си мечтае. С израз на нежност, каквато Джондалар не беше забелязвал преди, Айла вдигна момчето и го постави на гърба на Уини. После даде сигнал на коня да я последва и бавно обиколи с тях бивака. Разговорите утихнаха, всички прекратиха заниманията си и се вторачиха в Ридаг, който седеше на коня. Въпреки че вече говореха за язденето на коне, никой освен Талут и хората, които ги бяха срещнали край реката, не беше виждал преди ездач върху кон. И през ум не им беше минавало, че е възможно.
От странното жилище излезе едра жена от майчински тип и щом зърна Ридаг върху коня, който бе застрашил живота и размахвайки копита до главата и, първата и реакция беше да му се притече на помощ. Но когато приближи, тя долови драматизма на безмълвната сцена.
По лицето на детето бе изписано учудване и възторг. Колко пъти беше наблюдавал другите деца, изпълнен с желание, но лишен от възможността да се включи в заниманията им поради своята слабост или различията помежду им! Колко пъти беше мечтал да стори нещо, заради което да му се възхищават или да му завиждат! За пръв път сега, когато седеше върху коня, всички деца от бивака и всички възрастни го гледаха завистливо.
Жената, дошла откъм жилището, видя всичко това и се зачуди: „Наистина ли пришълката е разбрала момчето толкова бързо? И го е приела така лесно?“ После забеляза как Айла гледа Ридаг и осъзна, че действително беше така.
Айла видя как жената се взря в нея изпитателно, а сетне се усмихна. Тя също и отвърна с усмивка и спря до нея.
— Ти много зарадва Ридаг — каза жената, протягайки ръце, за да поеме момчето, когато Айла го свали от коня.
— Дреболия — отвърна Айла.
Жената кимна.
— Казвам се Нези — представи се тя.
— Моето име е Айла.
Двете жени се вгледаха една в друга, като всяка преценяваше събеседницата си — не враждебно, а опипвайки почвата за бъдещите си взаимоотношения.
В главата на Айла се въртяха някои въпроси във връзка с Ридаг, но тя се колебаеше да ги зададе, защото не знаеше доколко е удачно. Дали Нези е майка на момчето? Ако е така, защо е родила дете на смесени духове? Айла отново се блъскаше над въпроса, който я мъчеше още от раждането на Дърк. Как се поставяше начало на живота? Жената разбираше, че го носи в себе си едва когато тялото и започнеше да се променя с растежа на бебето. А как влизаше в утробата и?