Креб и Иза вярваха, че се зачева нов живот, когато жената погълне духа на тотема на мъжа. Джондалар смяташе, че Великата Майка Земя смесва духовете на мъжа и жената и ги поставя във вътрешността на жената, при което тя забременява. Но Айла имаше свое собствено мнение. Когато забеляза у сина си някои от своите черти и някои от тези на Клана, тя осъзна, че в утробата и бе започнал да расте живот едва след като Брод бе проникнал в нея насила.
Споменът я накара да потрепери, но тъй като беше твърде болезнен, не можеше да го забрави и беше започнала да вярва, че има някаква връзка между поставянето на мъжкия орган на мястото откъдето се раждаха бебетата и зачеването на живота във вътрешността на жената. Когато сподели мислите си с Джондалар той сметна идеята и за странна и се опита да я убеди, че животът се създава от Майката. Тя с учудване установи, че не беше му повярвала докрай. Айла бе израснала сред хората от Клана и бе една от тях, макар да изглеждаше различна. Стореното от Брод и беше противно, но той просто упражняваше правата си. А как ли е могъл човек от Клана да насили Нези?
Мислите и бяха прекъснати, от пристигането на друг малък ловен отряд. Когато един от мъжете приближи и дръпна назад качулката си, Айла и Джондалар зяпнаха от изненада. Човекът беше кафяв! Кожата му бе оцветена в наситено меко кафяво. Цветът му бе почти същия като този на Рейсър и беше твърде рядък дори и за кон. Никой от тях не беше виждал човек с кафява кожа.
Косата му беше черна, на гъсти твърди къдрици, които образуваха вълнеста шапка, напомняща козината на дива коза. Очите му също бяха смолисти и искряха от удоволствие, когато им се усмихна, разкривайки блестящи бели зъби и розов език, контрастиращи с тъмната му кожа. Знаеше, че видът му предизвиква объркване у хората, които го виждаха за пръв път и това го забавляваше.
Иначе беше съвършено обикновен човек — среден на ръст, само с няколко сантиметра по-висок от Айла, със съразмерно телосложение. Но стегнатата му енергичност, пестеливите му движения и непринудената му самоувереност създаваха впечатление за човек, който знае какво иска и преследва целта си, без да губи време. Когато видя Айла, очите му заблестяха още по-силно.
Погледът му подсказа на Джондалар, че Айла го привлича. Дълбоки бръчки прорязаха челото на пришълеца и му придадоха намръщен вид, но русокосата жена и тъмнокожият мъж не забелязаха нищо. Тя бе пленена от непознатата и необичайна пигментация на мъжа и се взираше в него с невъзмутимото любопитство на дете. Той бе привлечен колкото от наивната невинност на нейната реакция, толкова и от красотата и.
Внезапно Айла осъзна, че е вторачила поглед в мъжа, изчерви се силно и сведе очи. От Джондалар знаеше, че няма нищо непристойно в това мъж и жена да се гледат открито, но за хората от Клана такава постъпка издаваше не просто липса на учтивост — тя бе обидна, особено, ако взиращият се човек беше жена. Причина за смущението и беше нейното възпитание, обичаите на Клана, внушавани и многократно от Креб и Иза, за да стане по-приемлива за останалите.
Но очевидното и смущение само подклаждаше интереса на тъмнокожия мъж. Той често беше обект на необичайно внимание от страна на жените. Първоначалната им изненада от външния му вид сякаш ги подтикваше да любопитстват дали не се отличава и с нещо друго. Понякога той се чудеше дали по време на Летните събирания всяка жена трябваше действително сама да се убеди, че той е мъж като всички останали. Не че имаше нещо против, но реакцията на Айла го заинтригува не по-малко, отколкото цветът на кожата му възбуди нейния интерес. Струваше му се необичайно поразително красива зряла жена да се изчервява свенливо като момиче.
— Ранек, запозна ли се с нашите гости? — провикна се Талут, приближавайки към тях.
— Още не, но очаквам… с нетърпение.
Когато чу гласа му, Айла вдигна глава и срещна изпълнения с желание и тънък хумор поглед на меките му черни очи. Той проникна дълбоко в нея и докосна кътчето, до което само Джондалар бе имал достъп. Тялото и откликна с неочаквана тръпка, която я накара леко да затаи дъх и да разтвори широко сиво-сините си очи. Мъжът се наведе напред, готов да поеме ръцете и но преди да бъде извършено обичайното представяне, високият чужденец пристъпи между тях и, силно намръщен, протегна напред двете си ръце.
— Аз съм Джондалар от Зеландониите — представи се той. — Жената, с която пътувам, е Айла.
Нещо бе обезпокоило Джондалар, Айла бе сигурна в това, нещо, свързано с тъмния мъж. Тя умееше да разгадава значението на позите и стойките и внимателно бе наблюдавала Джондалар, търсейки ориентири за собственото си поведение. Но езикът на тялото, с който си служеха говорещите хора, беше много по-слабо изразителен от този на Клана, където се общуваше с жестове и тя все още не се доверяваше на възприятията си. Понякога и беше по-лесно да разбере тези хора, а друг път, както при сегашната внезапна промяна, в отношението на Джондалар, това и се удаваше по-трудно. Знаеше, че е ядосан, но не можеше да си обясни защо.