— Хайде, давай нататък с тази твоя история.
— Док — казах аз, — след малко ще ти прасна един в мутрата. Усещаш ли?
— Естествено.
— Имаш ми думата.
— Вярвам ти.
— Добре, док, просиш си го. Както и да е, беше рутинна задача. В случая на мушката беше дама. По това време много от приемите бяха подложени на грабежи от една преуспяваща банда. Според тях, мангизите напразно се хабяха около шията на някоя матрона, която изобщо нямаше нужда от тях. Тази обаче беше особено важна, поне в нашия бизнес.
— Защо?
— Няма значение. Във всеки случай, тя ни нае. Прецених, че този път ще бъде по-добре да променим обичайния си начин на действие. Същата нощ имах работа по един друг случай — убийство. По-точно, ставаше въпрос за застрахователна премия, но компанията плащаше и така щеше да капне още една хилядарка. Затова сметнах, че ще бъде по-добре, ако оставя Велда да се заеме с тази работа, тъй като тя можеше да бъде неотклонно до клиентката, като я придружава дори и в тоалетната.
Лари ме прекъсна, махвайки с ръка.
— Имаш ли нещо против един прям въпрос?
— Не.
— Това ли беше важното, или си мислеше по-скоро за печалбата и че, като разделиш екипа си, ще покриеш едновременно двата случая?
Усещах, че бях започнал отново да треперя, и здраво притиснах ръце до тялото си. След няколко секунди пристъпът отмина и аз вече бях в състояние да му отговоря, без да изгарям от желание да му откъсна главата.
— Съображенията ми бяха свързани единствено със сигурността — казах аз. — Вече два обира бяха станали буквално под носа ми, само защото клиентките ми прескочиха до тоалетната.
— А… жената? Тя как прие идеята ти?
— Велда беше професионалист. Носеше пистолет и притежаваше собствено разрешително за частна детективска практика.
— И би могла да се справи с всякаква ситуация?
Аз кимнах.
— Поне с тези, които предполагахме, че могат да възникнат около въпросния случай.
— Бил си твърде самонадеян, нали?
Когато заговорих, думите почти ме задавяха.
— Знаеш ли какво, док, направо ми се молиш да ти размажа фасона.
Той поклати глава и се ухили.
— Не и ти, Майк. Вече не си това, което беше. Мога да се справя с теб толкова лесно, колкото и Пат. Почти всеки би успял.
Опитах се да се надигна, но той опря ръка на гърдите ми, бутна ме обратно на стола, а аз нямах сила да се бия с него. Всеки нерв в мен започна да звъни, а главата ми се превърна в огромна топка пулсираща болка.
— Искаш ли да пийнеш нещо? — попита Лари.
— Не.
— По-добре си глътни едно.
— Разкарай се.
— Добре тогава, мъчи се. Искаш ли да разказваш още, или да си тръгвам?
— Ще довърша тази история. После можеш да се заемеш с Пат. А като се измъкна оттук, ще си направя план как да ви разбия мутрите и на двамата.
— Чудесно. Значи ще имаш за какво да си мечтаеш. А сега давай нататък.
Изчаках около минута, мислите ми полетяха назад в годините, намествайки парчетата, които ми бяха така до болка познати, че се бяха изгладили по ръбовете.
— В единайсет часа Велда ми звънна на един предварително уговорен номер. Всичко вървеше гладко. Не се случваше нищо необичайно, гостите до един бяха известни личности и с пари, нямаше никакви подозрителни или непознати хора, включително и сред обслужващия персонал в къщата. В момента точно сервирали вечерята в очакване на мистър Рудолф Сайвък, който щял да пристигне всеки момент. И това беше последният ми разговор с Велда.
— Имаше ли рапорт на полицията за случая?
— Разбира се. В 11,15 мистър Сайвък влязъл в залата и след като поздравил гостите, за момент двамата с жена му се качили горе, за да си оправи тя тоалета. Велда ги придружавала. След като половин час по-късно все още не се появявали, една прислужница се качила да провери дали всичко е наред и установила, че горе няма никой. Не се обадила на полицията, защото си помислила, че са се скарали, или нещо подобно, и после са излезли през втория изход в задната част на къщата. Сервирала вечерята с едно неубедително извинение за отсъствието на домакина, след което изпратила гостите и почистила с останалите от прислугата.
На другия ден Марта Сайвък беше намерена в реката, застреляна в главата, а бижутата й бяха изчезнали. От този момент нататък никой повече не видя нито съпруга й, нито Велда.