— Няма защо. — Той премести пурата в другия край на устата си. — Но аз наистина се тревожех.
— Е, много мило, все пак — казах аз.
— Сега е по-зле.
Хай извади пурата си, изгледа ме многозначително, изтръска пепелта в един пепелник и впери очи в моите.
— Майк…
— Хайде, давай, Хай.
Той беше откровен. Не играеше номера. Сякаш изобщо не беше минало толкова време и ние се разправяхме за първи път.
— Ти си отрова, Майк. Приказката е тръгнала.
— За теб ли?
— Не. — Той поклати глава. — Те не закачат петото съсловие. Опитаха се да го направят с Джо Унгермах и Виктор Райзел и видя какво им се случи. Тъй че не ми бери грижата.
— И ти си се безпокоил за мен?
Хай изръмжа, запали нова пура и ми се ухили. Беше вдигнал очилата горе на главата си и човек никога не би помислил, че той е нещо повече от един безвреден мърляч, само че щеше да сбърка. След като дръпна от пурата си, той каза:
— Отдавна престанах да се тревожа за теб. Сега какво искаш от мен? След тези седем години трябва да е нещо голямо.
— Сенатор Нап.
Ами че естествено — мислеше си той, — след всичките тези седем години кой е луд да предположи, че ще се върнеш заради някаква дреболия? Майк Хамър преследва линейки. Майк Хамър внезапно станал реформатор или е зает с граждански проблем? По дяволите, всеки би се сетил. Тоя Майк няма да се върне току-така, без да е подхванал нещо голямо. Това е убийство, Майк. И каква ще бъде сензационната новина? Има хляб в тази история, нали? Надушил си следите на убиец, точно както в старите времена, и не се опитвай да ме пързаляш, защото аз вече съм виждал тези очи на тигър. Ако бяха сини или кафяви като на другите, може би нямаше да усетя, но ти имаш тигрови очи и те блестят. Така че не ме будалкай. Казвай направо. Веднага!
Нямаше нужда да изрича всичко това. Всяка дума беше изписана на лицето му, точно както ми го беше казвал преди. Сега вече не беше необходимо да го чувам отново. Стигаше ми само да го погледам.
Аз казах:
— Сенатор Нап. Той умря, докато… отсъствах.
С тих глас Хай ми напомни:
— Той не умря. Беше убит.
— Добре де. Библиотеките бяха затворени, пък и аз съм си забравил картата.
— Минаха три години откакто го убиха.
— Повече.
— Първо — защо?
— Да питаш.
— Даваш го доста нафукано.
— Знаеш ли друг начин?
— За теб — не.
— Та какво за сенатора?
— Наясно ли сме? — попита той. — Историята си е моя, нали?
— Естествено, Хай. Не изчуквам и долар, като раздувам по вестниците.
— Имаш ли няколко минути?
— Давай — казах аз.
Дори не му беше необходимо да погледне в папките. Трябваше само да запали отново тази проклета пура. Облегна се назад на стола си, дръпна силно и с уста, пълна с дим, каза:
— Лео Нап си беше още един Маккарти. И той преследваше комунистите, но имаше повече власт и по-голям престиж. Беше привърженик на крайнодесните и, като връх на всичко, беше човекът, активно подкрепящ необходимостта от скоростно ядрено въоръжаване на страната. Ето как го наричаха — Ядрената ракета, мистър Америка. Беше неумолим към боклука, с който ние се примирявахме, като стачките в Кейп Канаверал, докато цялата програма се водеше от банда тъпаци, които непрекъснато врещяха за юнионизъм и… по дяволите, прочети „Истината“ или фактическите отчети, за да разбереш какво стана. Червените ни замазват очите. Както и да е, Нап твърдо застъпваше тезата за скоростно ядрено въоръжаване.
— Значи голям.
Хай кимна.
— И после някакъв мръсник го застрелва. Убит при най-обикновена кражба с взлом.
— Сигурен ли си?
Той ме изгледа, стиснал здраво пурата между зъбите си.
— Познаваш ме, Майк. Аз съм репортер. Мразя комунистите. Смяташ ли, че не съм проучил основно тази работа?
— Мога да си представя какво си свършил.
— А сега ми дай информация.
— Можеш ли да си държиш устата затворена?
Извади пурата от устата си и се намръщи, сякаш го бях засегнал.
— Майк…
— Виж — прекъснах го аз. — Зная, зная. Но мога да ти кажа нещо горещо и искам да съм сигурен. Преди всичко да е свършило, не трябва да се разчува. Става дума за нещо твърде голямо, за да се допускат грешки, и аз не желая да поемам никакъв риск.
— Хайде, разправяй. Зная накъде биеш. Старите ти връзки са отишли по дяволите или са съсипани и сега ти искаш да блъфирам заради теб.