— Не — каза той. — Ти си хитрец, боклук такъв, но на мен такива не ми минават. Имаш това страхотно чувство в себе си, че ще ми го върнеш тъпкано заради това, че те подгоних. Сега се опитваш да намесваш и нея. Само че, приятел, този път си сбъркал адреса. Току-що си го изпроси, малкият!
Преди да успее да замахне, аз се наклоних назад на стола си с възможно най-голямата арогантност, на която бях способен, и бръкнах в джоба си за грамаданския куршум, който бях изчовъркал от оградата. Беше си първокласен хазарт, но не съвсем блъф. Засега залаганията вървяха в моя полза и дори да не успеех, все още щях да разполагам с няколко часа преднина.
Протегнах ръка и поставих разплесканото парченце метал на бюрото.
— Не си го изкарвай на мен. Дай това за балистичен анализ, кажи ми, каквото ме интересува, а пък аз ще ти обясня откъде се взе тази дреболия.
Мисълта му прехвърляше предположения в опит да намери връзката между тях и да ги нагласи по местата им. Трудно беше да се каже какво точно си мислеше, но едно нещо надделя над всички останали. Той беше ченге. Първокласно. И търсеше убиец. Той също трябваше да си разиграе картите.
— Добре — каза той. — Не мога да си позволя никакъв риск. Не знам точно накъде биеш, но ако се окаже блъф, ще си го получиш.
Аз свих рамене.
— Кога ще разбереш за разрешителното?
— Няма да отнеме много време.
— Ще ти се обадя — казах аз.
Той се изправи и все още потънал в размисъл, се загледа над главата ми през прозореца. После разсеяно разтърка врат.
— Да не забравиш — каза той.
Обърна се, сложи си шапката и се отправи към вратата.
— Пат — спрях го аз.
— Какво?
— Искам да те питам нещо.
Някаква нотка в тона ми му прозвуча подозрително и той присви очи. Мисля, че разбра какъв щеше да бъде въпросът ми.
— И ти ли беше влюбен във Велда?
Отговорът можеше да се прочете единствено в очите му, после той отвори вратата и напусна стаята.
— Мога ли да вляза?
— О, Лаура… моля.
— Някакви неприятности?
— Нищо особено. — Тя се приближи до бюрото, седна на стола за клиенти, а на лицето й беше изписано любопитство. — Защо?
— Ами, докато беше при мен… капитан Чеймбърс непрекъснато говореше за теб. Сякаш ти беше в центъра на всичко. — Тя направи пауза и се обърна с лице към мен. — Той те мрази, нали?
Аз кимнах.
— Но едно време бяхме приятели.
Много бавно веждите й описаха дъги.
— Не се ли оказва, че в най-добрия случай приятелството е само временно?
— Звучи доста цинично.
— Не, просто реално. Първо има приятелства от детството. После от училище, тези, сплотени до степен на кръвно братство общности, но колко време просъществуват? С приятелите ти от армията или от флота още ли сте близки, или вече си им забравил имената?
Свих неопределено рамене.
— И тогава се оказва, че приятели са ти само онези, с които общуваш в момента. Подобни взаимоотношения или отминават с възрастта, или нещо превръща приятелството в омраза.
— Гадна система — казах аз.
— И въпреки това съществува. През 1945 Германия и Япония бяха наши врагове, а Русия и останалите — наши съюзници. Сега нашите предишни врагове са вече най-добрите ни приятели, а предишните ни съюзници — отявлени врагове.
Така внезапно беше станала сериозна, че ме разсмя.
— По принцип красивите блондинки не са философски настроени.
Но очите й не ми отговориха със смях.
— Майк… това съвсем не е толкова смешно. Когато Лео… беше жив, аз се грижех за всичките му ангажименти във Вашингтон. Правя го и досега — повече или по-малко. Такова щеше да бъде и неговото желание. Зная как мислят онези, които управляват света. Сервирала съм коктейли на хора, чиито решения разтърсваха планетата. Виждала съм как на едно питие могат да се разпалват войни и да се унищожава приятелството между народи, продължавало поколения наред, само защото някой тъп, надут политик натегач упорито си настоява на своето. О, не се безпокой, аз знам какво представлява приятелството.
— Нашето просто се вкисна.
— Мъчно ти е, нали?
— Да, струва ми се. Изобщо не трябваше да става така.
— О? — В продължение на няколко мига тя ме гледаше изпитателно, а после разбра всичко. — Жената, за която говорихме… и двамата сте били влюбени в нея, така ли?