— Аз… успях да разбера какво е станало с Джералд Ерлих — каза Арт.
Притиснал ръка в страничната облегалка на стола, усещах ударите на пулса си. Продължавах да чакам.
— Ерлих е мъртъв, приятелю.
Издишах бавно, с надеждата, че лицето ми не издаваше как се чувствах.
— Умрял е преди пет години и тялото му е било идентифицирано с абсолютна сигурност.
Преди пет години! Но нали трябваше да е умрял през войната?
— Намерили са го застрелян в главата в Източната зона на Германия. След войната са му били взети отпечатъци от пръстите и е бил регистриран заедно с много други известни военнопленници, така че няма никакво съмнение по отношение на самоличността му. — Арт замълча за момент, погледна ме изпитателно и продължи. — Очевидно този човек е искал да се прехвърли в Западната зона. Съществуват документи и материали, които доказват, че е избягал от Русия. Има основание да се предполага, че там е изтърпявал тежко наказание, и ако човек реши да поразсъждава, би могъл да каже, че Ерлих е успял да избяга от затвора и е бил застигнат от смъртта само на няколко ярда от свободата.
— Това е твърде ценна информация, за да изтече от Източната зона — казах аз.
Рикърби кимна мъдро.
— Имаме си наши хора там. Подобни неща се разследват съвсем целенасочено. В тези сведения няма нищо случайно.
Очите му бяха особени, някак странно скосени, сякаш наблюдаваха нещо съвсем непознато, чието съществуване изобщо не бяха подозирали. Наблюдаваха и чакаха. После Арт каза:
— Ерлих е изпълнявал твърде важни функции, за които доскоро не сме имали и най-малка представа. Бил е ядрото на организация от тайни агенти за шпионаж, каквато никога до този момент не е била изграждана и чиято роля не е намаляла по важност дори след падането на Третия райх. Това е била такава безпощадна организация, че нейните членове, за да постигнат целите си, биха подкрепили всяко правителство, способно според тях да победи в един предстоящ глобален конфликт, и очевидно те са избрали червените. Да се противопоставят едновременно и на тях, и на нас, би означавало да се бият на два фронта, така че би било по-удачно да подкрепят едната страна, докато другата загуби, после да подкопаят и тази, която са толерирали, докато бъдат в състояние да спечелят пълно надмощие.
— Идиотщина — казах аз.
— Нима?
— Те не могат да победят.
— Но без съмнение са в състояние да причинят невероятна разруха.
— Тогава защо са убили Ерлих?
Арт се облегна назад и фамилиарно скръсти ръце на гърдите си.
— Много просто. Той е дезертирал. Решил е да се махне. Да речем, че на стари години е поумнял и е осъзнал настоящото безсмислие на собствената си водеща роля в този план. Искал е да изживее на спокойствие няколкото години, които са му оставали.
В известен смисъл звучеше разумно. Аз кимнах.
— Но е трябвало да умре — продължи Арт. — Съществувало е нещо, известно само на него и на следващия по ранг във веригата от командващите — онези, които са ръководели тази организация.
— И какво е било то?
— Познавал е всички агенти в групата. Бил е в състояние да провали цялата мрежа, ако се раздрънка пред Запада; и тогава идеята за завладяване на света от червените или от другите щеше да отиде в помийната яма.
— И това го знаеш със сигурност? — попитах аз.
— Не. Да кажем, че съм убеден в неговата истинност, но не го знам. Пък и на този етап изобщо не ме интересува. Онова, което ме засяга, е останалата част от тази история. — Очите му отново се впиха в мен. — Ерлих беше открит и премахнат от един човек, известен сред руснаците като техния главен убиец — агент Горлин, но ние го знаем като Дракона.
Ако можеше да сложи ръка на гърдите ми или да ме докосне, където и да е, щеше да разбере какво ставаше в мен. Вътрешностите ми се свиха на топка и се преобърнаха, а кръвта в главата ми нахлу с такава дива сила, от която вените ми всеки момент щяха да се пръснат. Но той не ме докосна, а всичко това не беше изписано на лицето ми, така че сега очите му ме гледаха още по-напрегнато в очакване и на най-малката реакция, но не видяха нищо. Абсолютно нищо.
— Ти си едно студенокръвно копеле. — Гласът му прозвуча почти като шепот.
— Казвал си го и по-рано.