— Не.
— Няма и да го направя. Един мъж не може да бъде притискан. Можеш само да опиташ, но истинският мъж не търпи принуда за каквото и да е и жената трябва да го знае. Ако все пак успее да го направи, значи просто няма до себе си мъж. — Махна ми с ръка да не я прекъсвам и продължи: — Не ме интересува какво изпитваш към мен. Надявам се, но това е всичко. Стига ми да чувствам, че съм отново жива и където и да се намираш, ти ще знаеш, че те обичам. Това е странен вид ухажване, но и времената са такива, тъй че изобщо не желая да се замислям дали е редно да бъде по този начин. Но бъди абсолютно сигурен в едно — от мен можеш да получиш всичко, което поискаш, Майк. Всичко. Няма нещо, което да ме помолиш да направя, и аз да ти откажа. Каквото и да е то. Ето как безрезервно ти принадлежа. Има начин да се убедиш в това. Просто ми кажи. Ако ми наредиш повече никога да не говоря за тези неща, пак ще се подчиня. Аз те обичам и ти не можеш да ми попречиш.
Но да се върна на въпроса ти — да, живее ми се. Ти си този, който върна желанието ми за живот. Аз бях мъртва.
В този момент от нея струеше красота, която не се поддава на описание. Аз казах:
— Дори и онова, което знаеш, може да се окаже твърде много. Сега вече и ти си мишена. Не искам да станеш още по-голяма.
— Ако умреш ти, ще умра и аз — каза тя просто.
— Лаура…
Тя не ме остави да довърша.
— Майк… ти изобщо… обичаш ли ме? Слънцето в косите й беше златистомедно сияние, което се отразяваше в тъмнокафявия загар на кожата й, за да открои класическата прелест на чертите й. Гърдите й бяха така великолепно пищни, стегнатата вдлъбнатина на стомаха й се очертаваше под дъгите на ребрата, а прилепналата към тялото й материя на роклята без ръкави подчертаваше онова неподвластно на времето съвършенство, което представляваше Лаура.
— Така ми се струва, Лаура — отвърнах аз. — Не съм сигурен. Просто аз вече… не знам.
— Засега и това ми стига — каза тя. — Малко е, но то ще се разрасне, защото така трябва. Но ти си бил влюбен преди, нали?
Спомних си едновременно за Шарлот и за Велда, а мисълта за всяка от тях беше като ненадейна рана от изстрел в слабините, когато съзнанието за онова, което се е случило, предхожда бездиханността и в този миг си даваш сметка, че ти остават още няколко секунди, преди болката да те връхлети.
— Да — казах аз.
— Същото ли беше?
— Никога не е същото. Ти си… различна.
Тя кимна.
— Зная, Майк, зная. — Тя млъкна за миг и после продължи: — Ще бъде… или другата…, или аз, нали?
Нямаше смисъл да я лъжа.
— Така е.
— Много добре. Аз съм доволна. А сега иска ли ти се да поразсъждаваш на глас пред мен? Да те изслушам ли?
Облегнах се назад на стола си, подложих лице на слънчевите лъчи, затворих очи и се отпуснах, за да започна от началото — не от онова, което като хронология се беше случило най-напред, а от онези моменти, които според мен представляваха действителното начало на всичко това. Получи се бая история. Сега трябваше да разбера дали звучеше смислено.
— В този случай има само главни действащи лица. Те са особени хора, а полицията и агенциите във Вашингтон са твърде далеч от истината. Отделите имат информация само за резултатите, без изобщо да са наясно с причините и въпреки че подозират някои работи, не се намират в положение, при което могат да бъдат сигурни какви мерки да предприемат. Затова просто ги изключваме и отиваме към основните неща. Те може и да са спекулативни, но изразяват същността и водят до заключения.
Историята започва в края на Втората световна война с една шпионска група, оглавявана от Джералд Ерлих, който наред с други личности е обсебен от видения за световна империя. О, това съвсем не е нова мечта. Преди него са били Александър Македонски, Цезар, Наполеон, така че той поема по вече утъпкана пътека. Тъй като началният подбудител на Ерлих е елиминиран, той си избира друг — Хитлер. При този режим той става велик и организацията му се разраства до невероятни мащаби. Ето защо, когато Хитлер умира, а Третият Райх рухва, това също се оказва без значение, тъй като сега разделението на света вече е глобално. Остават само два лагера — Изтокът и Западът, и за момента той избира да влезе в коалиция с първия. Джералд Ерлих решава, че неговата следваща основна движеща сила ще бъде правителството на червените. Той смята, че те ще бъдат абсолютните победители в битката за завоюване на света, а по-късно, когато настъпи подходящият момент, той ще им изземе властта. Само че колко изменчиви могат да бъдат обстоятелствата и времето. Той не разбира, че комунистите не по-малко от него мечтаят за тяхна световна империя. Не си дава сметка, че те ще го разкрият и използват, а си въобразява, че са в неговите ръце. Червените обаче успяват да изземат ръководството на организацията му. Както са постъпили с останалата част на света, намираща се под техен контрол, те не само завладяват неговата корумпирана група, но и съзнателно засилват корупцията в нея. Съумяват да контролират дейността на организацията, но не и нейния фанатизиран лидер и много добре го разбират. Ето защо той трябва да изчезне. Завинаги — с други думи, той трябва да умре.