Само че Ерлих не е толкова глупав. Той вижда симптомите и ги тълкува съвсем правилно. Вече не е млад, а и ръководната роля в организацията му се е изплъзнала. Виденията му за световна хегемония престават да му изглеждат толкова важни, главната му цел сега е да оцелее по възможно най-добрия начин, а страната, която може да му осигури такова убежище, е Америка. И той идва тук. Сключва брак под фалшивото име на Руди Сайвък с една богата вдовица и за известно време всичко в личния му живот е наред.
По-късно обаче те го откриват. Самоличността му е разконспирирана. Той започва отчаяно да търси начин да се защити. Невъзможно е да потърси закрила от полицията и той прави следващата най-удачна стъпка — обажда се на частна детективска агенция и като претекст използва скъпоценностите на жена си, които уж налагали необходимостта от охрана. Всъщност целта му е да си осигури въоръжена защита.
И тук дългата ръка на съдбата нанася втория си удар. Не случайното съвпадение, а съдбата — самата съдба. Аз изпращам Велда. По време на войната тя е млада, красива, интелигентна — идеалният агент, който може да се използва срещу мъже. Тя е била на служба в Отдела за специални разследвания към ВВС на САЩ, получавала е задачи от Управлението за стратегическо разузнаване, членувала е в още една строго секретна група, а освен това е сред участниците в операция „Пеперуда 2“, чиято крайна цел е убийството на Джералд Ерлих и унищожаването на неговата организация. Войната свършва, преди тази цел да е осъществена, Велда е освободена и постъпва при мен в агенцията, защото това е работа, която тя познава. Оставаме заедно до момента, когато Руди Сайвък се обажда с поръчка за охрана. Той очаква мен. Само че отива Велда.
Когато се виждат, съдбата се намесва отново. Велда знае кой е той. Дава си ясна сметка, че човек като него трябва да бъде спрян, защото може да не се е отказал от своята цел. Осъзнава, че съществува нещо, което в онзи момент превръща Джералд Ерлих в най-важния човек на света. Той знае имената на всички агенти, които преди време са работили за него, а те са толкова фанатизирани, че никога не биха престанали да преследват целта си, още повече че сега служат на червените.
И отново идва ред на случайността. Или на съдбата. Няма значение. Това е нощта, в която червените решават да действат. Нанасят своя удар под прикритието на крадци. Отвличат Рудолф Сайвък, съпругата му и Велда. Убиват жена му, но се нуждаят от него, за да получат информацията, която той има.
И Велда ги изиграва много хитро. Представя се за член на групата на Сайвък, за да остане жива, и съвсем естествено, създава у тях впечатлението, че знае неща, които могат да им бъдат полезни. Не трябва да забравяме — Велда е отлично обучен детектив — тя има сериозен опит от миналото, за който самият аз не съм подозирал. Каквото и да е направила, то е било убедително. Връщат Сайвък и Велда в Европа на територията на червените и оставят убитата съпруга и откраднатите бижута като примамка, която свършва великолепна работа. Докато Велда се намира в проклетата Русия, аз се наливам като гадна свиня…
За първи път Лаура се обади и каза:
— Майк… — а аз отворих с мъка очи и я погледнах.
— Благодаря ти.
— Няма нищо. Разбирам.
Отново затворих очи и оставих картината да изплува.
— Все пак комунистите не са най-великите мозъци на тоя свят. Тези тъпи селяндури забравят едно нещо. И двамата — и Сайвък-Ерлих, и Велда — са абсолютни професионалисти. Някъде по веригата става гаф и те успяват да избягат. Оказват се на свобода зад Желязната завеса и от този момент нататък преследването започва.
Братче, басирам се, че после са хвърчали глави. Както и да е, когато разбират, че две наистина твърде важни фигури са успели да се измъкнат, червените изпращат по следите им страшния убиец. Дракона. Другарят Горлин. Само че на мен повече ми харесва Дракона. Ще се почувствам почти като св. Георги, като го убия. — И дали Арт няма да ме намрази за това, помислих си аз. — Преследването продължава цели седем години. Мисля, че зная какво се е случило през това време. Сайвък и Велда са принудени да се държат заедно, да обединят усилията си, за да могат да избягат. По някакъв начин Велда успява да изкопчи информация от Сайвък-Ерлих, но най-важното нещо са тези имена. Обзалагам се, че го е принудила да си спомни всяко едно от тях, запаметила ги е и през цялото време ги е съхранявала в главата си, така че в крайна сметка тя се превръща в не по-малко важна фигура от самия Сайвък.