Да не подценяваме червените. Те са гнусни копелета, всичките до един, но са върхът, когато трябва да се свърши някоя мръсотия. Така са свикнали да си правят гадости помежду си, че това им е станало втора природа. По дяволите, те разбират какво се е случило. Знаят, че Велда вече е важна колкото Ерлих, ако не и повече. Неговите мечти са се провалили… а информацията, която притежава Велда, би ни поставила отново на върха, тъй че тя трябва на всяка цена да бъде премахната.
Ето защо Дракона прави всичко възможно да пипне тези двамата. Накрая докопва Ерлих и го застрелва. Сега вече остава само Велда. Но той се сблъсква с един проблем. През войната тя е имала много познати, от тях е Ричи Коул. От време на време, когато не е имал задача, те са се виждали, говорели са си за старите времена и са си останали добри приятели. Тя знае, че той е в Европа и успява по някакъв начин да се свърже с него. Времето не е достатъчно, за да предаде информацията, която е получила, а да я записва е твърде опасно, така че решението е Велда да бъде отведена обратно в Щатите. Всичко е било толкова спешно, че е невъзможно задачата да се възложи на подходяща агенция.
Ричи Коул пренебрегва разпорежданията, заема се лично с охраната на Велда и се връща в Щатите. Знае, че са по петите му. Дава си сметка, че Дракона ще го превърне в мишена, знае много добре, че времето няма да му стигне, за да свърши необходимото, но Велда му е дала едно име. Казала му е за мен и го е посъветвала да се свърже с един възрастен продавач на вестници, който беше наш общ познат.
Естествено, Коул прави всичко възможно да осъществи връзката, но Дракона успява да го спипа първи и стреля в него. Бедата е, че Коул не умира — той продължава да настоява, докато полицаите ме откриват, защото Велда му е казала, че аз съм толкова страхотен, че мога с голи ръце да разчупя луната на две и той смята, че след като тя говори за мен така, значи това е самата истина. А после вижда и самия мен.
Зарових лице в ръцете си, за да прогоня картината. А после вижда и самия мен.
— Майк…
— Хайде да не се лъжем, малката. Аз бях… една опиянчена отрепка.
— Майк…
— Млъкни. Остави ме да говоря.
Лаура не каза нищо, но в очите й просвана надеждата, че ще успея да се овладея. Затова замълчах за момент, налях си малко кафе, изпих го и чак тогава продължих.
— И отново тези проклети червени се оказват умни. Заравят се в информацията за Велда и попадат на мен. Разбират какво иска да направи Ричи Коул. Ричи знае къде е Велда и възнамерява да ми го каже. Само че умира, преди да успее да го направи. Те решават, че е оставил някаква информация за мен при Стария Дюй, и го убиват. Смятат, че аз действително зная нещо и ми пращат опашка, за да разберат дали ще потърся връзка с някого. Обръщат наопаки квартирата на Дюй, търсейки някакво сведение, което може да е оставил за мен Коул. Мамка му, Дракона дори се опитва да ми види сметката, защото според него аз изобщо не съм толкова важен и е по-добре да ме разчисти от пътя си.
Облегнах се назад и внезапно се почувствах ужасно празен.
— Майк, какво става?
— Нещо липсва. Нещо важно.
— Моля те, не говори повече.
— Не е това. Предполагам, че просто съм уморен. Тежко е да се завръщаш така бързо.
— Ако поплуваме, може да ти помогне.
Отворих очи, отправих поглед към нея и се ухилих.
— Писна ли ти да слушаш историите на един неудачник?
— Не.
— Някакви въпроси?
Тя кимна.
— Лео. Кой го застреля?
Аз казах:
— В този бизнес оръжие може да се намери навсякъде. Не ме е озадачавало, когато съм установявал, че револвери с еднакви балистични показатели са били използвани при различни убийства. Знаеш ли, че със същия пистолет, с който са били застреляни Ричи Коул и твоят съпруг, е извършено и още някакво убийство в западната част?