— Не, не знаех.
— Изглежда съществува някаква връзка чрез бижутата. За прикритие Ричи Коул работеше като моряк и се занимаваше с контрабанда. Твоите бижута изчезнаха. Според Пат това е обединяващият фактор. На мен ми се стори неприемлив.
— Възможно ли е положението на Лео в правителството… както ти сам подметна…
— Имам един приятел, който отхвърля подобна възможност. Постът му е такъв, че е запознат с фактите. Ще се съобразя с него.
— В такъв случай смъртта на Лео няма нищо общо с онова, което търсиш?
— Така ми се струва. В известен смисъл съжалявам за това. Искаше ми се да ти помогна да отмъстим и за него. Бил е голяма личност.
— Да, беше.
— Ще те заведа да поплуваме.
— Банските са в съблекалнята.
— Ще бъде много забавно — казах аз.
В приглушената светлина, която се процеждаше през закритите с бръшлян прозорци, ние се обърнахме с гръб един към друг и свалихме дрехите си. Когато го правиш заедно с жена, става трудно да се разговаря и ти осъзнаваш само странната топлина, мимолетното изгарящо съприкосновение, което чувстваш с кожата си, и дивото желание да се обърнеш, да я съзерцаваш или да я сграбчиш в обятията си и да я притиснеш до себе си, или да направиш каквото и да е, само не и онова, което си обещал, когато този момент на свенливост всъщност е само шега, но в действителност на теб изобщо не ти се иска да е така.
А после, преди да успеем да го превърнем в нещо друго и докато все още го възприемахме просто като шега, вече се бяхме облекли и когато мина покрай мен, тя ми се усмихна. Протегнах ръка към нея и я спрях, но после се обърнах, защото забелязах нещо, което за момент ме накара да замръзна.
— Какво има, Майк?
Пресегнах се и взех пушката, която стоеше в ъгъла на съблекалнята. Постройката се намираше върху продължението на тенискорта отвън и временният под беше от глина. Там до вратата, където беше оставена пушката, водата от душа пред нея беше проникнала вътре и беше навлажнила глината така, че сега тя представляваше полутвърдо вещество — син маджун, който спокойно можеш да моделираш в ръката си.
Тя беше оставила пушката с дулото надолу и двете цеви се бяха запушили с глина. Когато я вдигнах, сякаш някой беше отрязал парче от синия клей с формичка за курабийки, дълбока два инча.
Преди да я отворя, аз попитах:
— Заредена ли е?
— Да.
Натиснах с палец лоста за зареждане, отворих пушката, извадих двете гилзи, после ударих няколко пъти цевите в дланта си, докато парченцата глина се показаха достатъчно, за да успея да ги измъкна като две смъртоносни тапи, каквито си бяха.
Тя забеляза изражението на лицето ми и се намръщи, без да знае какво да каже. Тъй че първи заговорих аз.
— Кой сложи пушката тук?
— Аз.
— Мислех, че знаеш как да си служиш с нея. — В гласа ми имаше раздразнение, което можеше да се реже с нож.
— Лео… ми показа как да стрелям с нея.
— Но очевидно не ти е показал как да я съхраняваш.
— Майк…
— Чуй ме, Лаура, и ме чуй добре. След като ще си играеш с оръжие, по-добре първо се научи да си служиш с него. Отишла си и си тикнала муцуната на тази красавица в калта. Даваш ли си сметка какво щеше да стане, ако се беше опитала да стреляш с нея?
Очите й се изпълниха със страх от онова, което видя изписано на лицето ми, и тя поклати глава.
— Добре, майната му, слушай тогава. Без да се замислиш дори, ти си тикнала тази пушка в гъстата глина и си запушила цевите. Тя е заредена с първокласни амуниции от най-добро качество и ако беше дръпнала спусъка, щеше да ти остане само една безкрайно малка частица живот между великото тогава и великото сега, защото насоченият обратно заряд на тази пушка буквално за миг щеше да те изтрие от лицето на земята.
— Майк…
— Не, сега мълчи и ме слушай. Ще ти бъде полезно. Тези цеви щяха да разцъфнат като обелена мандарина и целият този заряд щеше да отиде право във великолепното ти гърло, тъй че, ако ти се прииска да създадеш работа на полицейския медицински експерт, та да си задоволи някоя прищявка, това е начинът. Ще трябва да дойдат и да ти изстържат мозъка и да измъкнат с пинцети, забитите в дървената ламперия парченца от черепа ти. Веднъж видях залепени за стената очни ябълки и ако наистина ти се иска да видиш нещо гадно, пробвай това. По-големи са, отколкото си мислиш, и през цялото време, докато те гледат, изпускат слуз, а когато се опиташ да ги махнеш от дъската, после няма къде да ги сложиш, освен да ги държиш в ръка и да ги пуснеш в кофата при останалите карантии. Те плуват на повърхността и продължават да те гледат, докато накрая не затвориш капака.