— Майк, ако се обадиш на Па…
— Зарежи тая работа. Той вече не е приятел. Би направил всичко, за да ми закове задника, не забравяй това.
— Той запознат ли е с фактите?
— Не. Да се разкара на майната си.
Хай бутна очилата си назад и се намръщи.
— Е, и какво смяташ да правиш?
— Да правя ли, стари приятелю? Ще ти кажа какво. Тръгвам по следите на липсващата брънка. Ако след всичките тези години не бях толкова бавен, досега да съм я открил. Тръгвам след фактите, които могат да сложат край на тази игра, а ти идваш с мен.
— Но ти каза…
— Нищо не съм казал. Нямам представа къде е тя, само че зная някои други неща. Ричи Коул се е върнал в тази страна на пожар и после е изпълзял, за да ме търси. Било е страхотно важно, а аз не съм го разбрал. Майната ми, изобщо не съм се сетил!
— Но какво?
— Хайде, Хай, Ричи е бил контрабандист, тайно е вкарал Велда на кораба, с който е пристигнал. Изобщо не я е оставял в Европа. Върнал я е тук, в тази страна!
Той бавно остави пурата си, проумявайки смисъла на това, което чуваше.
— Бил е длъжен да я измъкне тайно, иначе онези са щели да я убият. Ако бяха взели самолет, те просто щяха да го взривят над океана, ако се беше качила под чуждо име на някой кораб, щяха да разполагат с достатъчно време, за да я открият, и тогава една от пътничките просто щеше да падне през борда. Не, той е измъкнал Велда скришом. Качил я е на онзи кораб и я е довел тук.
— Така го казваш, че изглежда съвсем лесно.
— Разбира се, че е лесно. Да не мислиш, че е станало без съдействието на някой от екипажа? Тези момчета обичат да пързалят капитана и митничарите. Какво им пука, след като отговорността пада върху Коул? Той е бил на малък търговски кораб без точно определен рейс, а на тези черупки моряците могат да правят практически всичко, стига да го поискат и да знаят как. Виж, искаш ли да ти цитирам няколко примера?
— Зная, че е възможно.
— Добре тогава, ето ти номерът. Когато тръгват, Ричи е наясно, че Дракона е съвсем близо до Велда. Нямат никакво време. Налага му се да действа сам. А този проект е по-важен от всичко останало в света за момента, достатъчно крупен, за да му даде основание да наруши дадените разпореждания. И той я измъква, без обаче нито за миг да подценява врага. Знае, че те са предвидили и този ход и че ще го чакат.
Както и става. Дракона вече е тук, проследява Коул, смятайки, че той ще тръгне към някакво предварително уговорено място, където е скрил Велда, но щом разбира, че няма нищо подобно, бързо си прави сметката и застрелва Коул. Налага се веднага да изчезне заради събралата се тълпа и едва по-късно успява да се добере до Стария Дюй и тогава разбира за мен. Не ме питай как точно могат да го направят — навсякъде си имат източници на информация. После се връща, убива Дюй, само че не открива съобщението от Коул и е принуден да се лепне за мен, за да види дали няма да го отведа където трябва.
Хай отново се мръщеше.
— Но аз нямаше как да го отведа при Велда, защото не знаех къде е тя — продължих аз. — Съвсем скоро той ще се сети за онова, което съобразих и аз. Коул е извел Велда от кораба с нечия помощ и този някой знае къде се крие тя.
— Какво смяташ да правиш? — Сега гласът му беше приглушен и овладян почти колкото моя.
— Да се кача на същия кораб и да разбера кой друг е участвал в тази работа.
— И как ще стане?
— Бъди мой гост и аз ще ти покажа по-грозната страна на живота.
Платих на шофьора на таксито пред бара на Бени Джо Гриси и когато Хай видя къде се намираме, подсвирна тихо и изрази гласно надеждата си, че си давам сметка какви ги върша. Влязохме вътре. Сладура и ситният му приятел стояха на обичайните си места и когато Сладура ме видя, придоби леко пепеляв цвят около устата и с бързо движение на главата метна поглед към бара.
С едно кимване Бени Джо даде очакваното разрешение, ние минахме покрай тях, без да кажем и дума, а когато стигнахме до бара, аз измъкнах картата, която ми беше дал Арт Рикърби и позволих на Бени Джо хубавичко да я поогледа.
— В случай че ти хрумнат някакви идейки като предния път, приятел, да знаеш, че ще вдигна това място във въздуха заедно с теб.
— Виж, Майк, аз никога…
— Затваряй си устата — казах аз. — Тук ли е Бейлис Хенри?