Глава X
РАЗГОВОР ЗА ТИГРИТЕ
Едва ли трябва да ви описвам тигъра. Сигурно сте го виждали жив или на картина. Той е голяма котка с нашарена кожа. Другите едри животни от котешкия род, които имат петнисти кожи, не са тигри. Те са или ягуари, или пантери, леопарди или рисове и оцелоти или пуми. Няма никаква опасност да сгрешите и да вземете тигъра за някое друго животно. След лъва тигърът е най-едрото животно от котешкия род, а някои тигри са по-големи и от най-едрия лъв. Рошавата грива, която покрива врата и раменете на лъва, го прави да изглежда по-голям, отколкото е в действителност. Одерете кожата му и ще видите, че той е голям, колкото един одран тигър.
Както лъвовете, така и тигрите не се различават много по форма и цвят. Природата не смее да се шегува с тия свирепи хищници; това тя прави само с по-дребните и по-смирени животни. Основният цвят на тигърската кожа е светложълт или тъмножълт, а браздите или линиите са повече или по-малко черни. Но общият външен вид на всички тигри е един и същ, така че те лесно могат да бъдат познати.
Тигърът се среща много по-рядко, отколкото лъвът, и границите на неговата родина са много по-ограничени. Докато лъвът се среща из цяла Африка, както и в южната половина на Азия, тигърът броди само из югоизточните области на Азия и из някои от по-големите острови на Индийския архипелаг. На запад неговата територия се простира само до реката Инд, а докъде точно стига на север — това още не се знае. Някои природоизпитатели твърдят, че в Азия има тигри и на север, чак до реката Об. Това доказва, че тигърът не е изцяло тропическо животно, както обикновено се смята. Известно е, че в миналото тигри са обитавали и бреговете на Каспийско море. Там е била провинцията Хиркания и няколко римски автори споменават за хиркански тигри. Те навярно не са имали наум някои петнисти животни от котешкия род — пантера или леопард, — тъй като римляните са знаели разликата между тях и истинските тигри с нашарена кожа. Ако през времето на император Август е имало тигри в тези отвъдхималайски области, възможно е и сега да ги има, още повече че съществуването на тигри в Монголия и Северен Китай през наши дни, е доказан факт.
Ако вярваме на някои пътешественици, тогава трябва да има тигри не само в Африка, но и в Америка. Испанците в Америка смятат ягуара за тигър, а „тигрите“ в описанията на старите пътешественици из Африка не са нищо друго освен пантери и леопарди.
Истинските родни места на това свирепо животно са горещите и обширни джунгли на Индостан, Сиам, Малая и някои части на Китай. Там тигърът броди из гъсталаци и гори като неограничен господар. Лъвът също-се среща из тия места, но рядко и понеже не се изпречва често пред очите на хората, те по-малко го познават и по-малко се страхуват от него.
Ние, които живеем далеч от свърталищата на тези огромни хищници, не можем и да си представим какъв ужас всяват те сред населението в страните, дето обитават.
На много места човешкият живот е в постоянна опасност; и както ние се страхуваме да не срещнем някое бясно куче, така хората там, когато са на път, се боят да не бъдат изненадани от някой тигър. Причините за този страх съвсем не са разни измислици и съчинени истории. Във всяко село ще ви разкажат за истински нападения и схватки с тигри; във всяка паланка ще ви изброят имената на хора, убити или ранени от тигри. Може да ви се стори невероятно, но е добре известен фактът, че щом се появят тигри и пантери в някоя област, колкото и плодородна да е тя, цялото население я напуска и се преселва на друго място. Такива преселения са ставали доста често и в Южна Америка, причинени от далеч по-безопасния звяр — ягуара.
В някои части на Индия туземци рядко се съпротивляват, когато ги нападне тигър. Техните суеверия помагат на жестокото чудовище да ги унищожава. Те вярват, че тигърът е надарен със свръхестествена сила и е изпратен от боговете да погубва хората; убедени в това, те вдигат ръце и се предават, без да оказват и най-слаба съпротива.
В други области, където живеят по-смели племена, тигърът е подложен на енергично преследване и в различни места се прилагат най-различни средства за убиването или залавянето му.
Някъде си служат с капан от лък и отровна стрела, като завързват спомагателен шнур за тетивата на лъка. Наблизо поставят на земята стръв, но така, че когато тигърът се приближи до нея, ще не ще, дръпва спомагателния шнур, който отпуска тетивата на лъка, и тигърът бива пронизан от стрелата, чиято отрова впоследствие го умъртвява.
По същия начин залагат и пушка, с която тигърът сам се застрелва.