Капанът от дървени греди, наречен „смъртоносно падане“ — употребяван често от горските жители в Америка за ловене на черни мечки, — е известен и на индийските ловци на тигри. Той се състои от два тежки дънера или греди. Една от гредите е прикрепена върху другата с помощта на специална подпорка или „спусък“, и то така, че щом животното докосне подпорката, гредата пада и го притиска. И за този вид клопка се употребява стръв.
Излизането на лов за тигри с опитомени слонове е царско развлечение в Индия. На него се радват индийските раджи, а понякога и английските чиновници от Източноиндийската компания. Този вид спорт, разбира се, е много интересен и забавен, ала не е свързан с никакви хитрости. Ловците, въоръжени с пушки и копия, яздят дресирани слонове. Придружават ги голям брой туземци, които обграждат гората, вдигат лова и го подкарват към ловците. Много мъже са ставали жертва на този опасен спорт, но те обикновено са бедни селяни, наети да викат и подплашват дивеча. А за един индийски раджа животът на няколко десетки негови слуги едва ли струва толкова, колкото животът на един тигър.
Говори се, че китайците ловят тигри с капан, в който вместо стръв слагат огледало. Тигърът се приближава, вижда в огледалото собствения си образ и взимайки го за свой съперник, втурва се към него, натиска спусъка и сам се хваща в капана. Може би е вярно, че китайците си служат с подобна хитрост, в това няма нищо чудно. Но едва ли е възможно да хващат голям брой тигри по този начин.
Вие навярно ще си помислите, че и планът на Осару не е по-добър от този на китайците. Да, той наистина изглеждаше доста безсмислен за неговите спътници, когато Осару им каза, че има намерение да хване тигър с помощта на птичи клей.
Глава XI
ТИГЪР, УЛОВЕН С КЛЕЙ
Планът на индуса бе подложен на проверка по-рано, отколкото се очакваше. Тримата ловци предполагаха, че тигърът няма да се върне преди залез слънце и бяха решили да прекарат нощта между клоните на баниановото дърво, за да бъдат по-далеч от всяка опасност. На тигъра можеше да му хрумне да се поразходи из техния лагер! Обикновено тия свирепи хищници се плашат от огъня, но някои от тях не му обръщат внимание и е имало случаи, когато тигри са нападали хора, седнали близо до буйно пламтящ огън. Осару знаеше няколко такива случаи и затова настояваше всички да нощуват горе на дървото. Вярно е, че ако тигърът ги забележи, може лесно да се покатери на дървото, но той едва ли би открил тяхното скривалище, ако те пазят тишина и не привлекат вниманието му. Те побързаха и си построиха между клоните нещо като легло от бамбукови стъбла, за да има къде да легнат.
В края на краищата обаче не стана нужда да нощуват в това гнездо или по право излишно беше да прекарват цялата нощ в него. Но те го използваха за известно време и оттам станаха свидетели на такова своеобразно и комично зрелище, каквото никой от тях не беше виждал.
Оставаше около половин час до залез слънце. Всички бяха насядали около огъня, когато дочуха някакъв особен звук, наподобяващ „хъркането“ на кукурузороначка — тъй добре познато на всеки, който е пътувал из земеделски области. Но за разлика от него този звук не беше постоянен, а спираше от време на време, после пак се чуваше няколко секунди и отново заглъхваше.
Единствен Осару се разтревожи от този звук; другите бяха само любопитни. Звукът беше доста необикновен и двамата младежи се чудеха от какво ли може да е, но не се уплашиха.
Скоро обаче и те се разтревожиха като индуса, когато той им каза, че това не е нищо друго освен познатото „хъррр“ на тигъра!
Осару им съобщи това със зловещ шепот, като същевременно запълзя към дънера на баниановото дърво и направи знак на младежите да го последват.
Те се подчиниха, без да възразяват нито дума, и скоро тримата се изкачиха един след друг на дървото й се настаниха безшумно сред клоните.
Гледайки надолу през вейките на дървото, те виждаха месото, окачено на клона, а така също и цялото пространство, постлано с намазаните лъскави листа.
Кой знае — може би месото, което тигърът беше откраднал предишната нощ, не беше му стигнало за един ден и той бе огладнял, още преди да стане време за вечеря! Във всеки случай Осару, който добре познаваше навиците на този нашарен грабител, съвсем не го очакваше да се върне толкова рано, а мислеше, че ще се яви едва след като се стъмни. Ала страшното „хъррр“, което от време на време все по-ясно и по-силно гърмеше из гората, показваше, че голямата котка е наблизо.
Изведнъж те съгледаха тигъра да се показва из храсталаците от другата страна на поточето. Белезникавият цвят на дебелия му врат и на широките му гърди изпъкваше ярко върху фона на тъмнозелените листа. Тигърът пристъпваше дебнешком, също като котка, която се промъква до някоя непредпазлива птичка — грамадните му лапи, протегнати напред, гърбът му, превит надолу — отвратително, страшно зрелище! Очите му сякаш изпускаха огън, когато се обръщаха към съблазнителните бутове, окачени на високия клон.