Вие навярно ще попитате — защо тия мъже се излагат на такива трудности и опасности?
Причините са най-различни. Някои ловци на растения са увлечени от любов към ботаниката, други — от желание да странстват. Трети са на служба при някои царски особи или високопоставени лица — любители на ботаниката. Не малко от тях са пратеници на разни ботанически градини и разсадници. А четвърти, малцина на брой — със скромни имена и още по-скромни средства, макар и не по-малко ревностни в своята любима професия — са колекционери на частни разсадници.
Да, вие навярно ще останете изненадани, като чуете, че обикновеният търговец на семена в края на града, който ви продава корени, луковици и разсади, държи между своите платени служители цял щаб от ловци на растения — мъже, добре подготвени по ботаника. Те кръстосват цялото земно кълбо и търсят нови растения и цветя, които да задоволяват вкуса и да радват очите на всички любители на природната красота.
Трябва ли да ви казвам, че животът на такива мъже е пълен с приключения и смъртни опасности? Вие сами ще съдите, след като прочетете няколко глави за преживелиците на един млад баварски ботаник — Карл Линден, през време на предприетия от него лов на растения в индийските „Алпи“ — величествените Хималайски планини.
Глава II
КАРЛ ЛИНДЕН
Карл Линден беше роден в Горна Бавария, близо до Тиролската граница. Той не произхождаше от знатен род, неговият баща беше градинар; но Карл беше добре възпитан и доста образован младеж, нещо, което е по-важно за днешните времена. Неговият баща, градинарят, беше човек амбициозен, но малко образован и тъй като това обстоятелство често му пречеше в живота, реши синът му да не страда по същата причина.
Деветнадесетгодишният Карл Линден мислеше, че неговият народ няма оная свобода, която заслужава да има. По онова време той беше студент в един университет и, естествено, бе проникнат от идеалите за национална свобода, които вълнуваха сърцата на германците през 1848 година.
Той не само изявяваше убежденията си с думи, но заедно със своите съотечественици от университета се опита да приложи тези убеждения на практика и стана един от онези храбри студенти, които през 1848 година освободиха Баден и Бавария.
Но не можеше така лесно да бъде победена силната хидра — съюзът на коронованите глави. И както много други млади патриоти нашият герой беше принуден да избяга от родината си.
Изгнаник в Лондон или „бежанец“, както обикновено се казва, Карл Линден не знаеше какво да прави. Баща му беше беден и не можеше да му изпраща пари; а освен това не бе много доволен от сина си. Старецът беше от ония, които все още вярваха в божествените права на царете и уважаваше установения ред, колкото и да беше тираничен. Той се разсърди на Карл за неблагоразумието му да стане патриот или „бунтовник“, както обичаха да се изразяват коронованите чудовища. Бащата имаше по-добри планове за своя син: да го види секретар на някой голям благородник или чиновник в митницата, а може би и на офицерска служба в личната охрана на някой незначителен деспот. Която и да е от тия професии би задоволила амбициите на бащата на Карл. Ето защо той беше недоволен от поведението на своя син. И Карл не можеше да се надява на никаква помощ от дома поне дотогава, докато не премине ядът на баща му.
Но какво можеше да прави младият бежанец? Той разбра, че английското гостоприемство е твърде студено. Наистина, Карл се радваше на свобода — свобода да скита из улиците и да проси.
За щастие той се сети как да се прехранва. В миналото му се случваше сегиз-тогиз да помага на баща си в градината. Можеше да копае, да засява, да разсажда. Можеше отлично да кастри дървета и да отглежда цветя. Разбираше от работа в оранжерия, в парник, в разсадник — нещо повече, познаваше имената и особеностите на много от растенията, които се отглеждат в Европа — с една дума, Карл беше ботаник. Тия познания той бе придобил чрез ранните си занимания в градината на един благородник, където баща му беше надзирател, и тъй като имаше влечение към ботаниката, той се беше заел с нея и я бе изучил.