Интересно е, че кафрите и други туземци от Южна Африка наричат със същото име ония лъвове, които се хранят с човешко месо.
Едва ли бихме могли да си представим по-страшно чудовище от лъв или тигър, придобил такъв вкус. В Индия такъв звяр всява ужас сред населението на цялата околност. И ако някъде наблизо има английски военен пост, туземците се обръщат към него с молба за помощ; те знаят, че нашите храбри съотечественици със своите слонове и отлични пушки лесно ще се справят със свирепия деспот на джунглите. Когато наблизо няма такава помощ, тогава местните ловци обединяват усилията си или улавят тигъра с помощта на някаква хитрост, или път рискуват живота си в открита и смела борба. Неведнъж Осару бе взимал участие в подобен лов на тигри и се бе отличавал както със своя изобретателен ум, така и със своето безстрашие; така че всички начини за хващане или убиване на тигри му бяха познати.
Предстоеше му сега да покаже своето изкуство по нов начин, който беше също така необикновен и остроумен, както и намазването на смокиновите листа с клей.
Глава XV
СМЪРТТА НА ЛЮДОЕДА
Пътеката, по която вървяха нашите пътешественици, ги изведе до едно село, разположено в отдалечена гориста част на Тераи. Жителите на това село ги посрещнаха сладостни приветствия. За тяхното приближаване се беше разчуло преди те да стигнат селото и депутация от туземци ги причака на самия път, където с възторжени викове и жестикулации ги поздрави с добре дошли.
За известно време Карл и Гаспар, които не знаеха езика на туземците, не можеха да разберат какво значи всичко това. Те помолиха Осару да им обясни.
— Людоед! — каза той.
— Людоед?
— Да, сахиб. Людоед в гората.
Този отговор не беше достатъчно ясен. Какво искаше да каже Осару? Людоед в гората! Какво ли е това животно? Гаспар и Карл никога не бяха чували такова нещо. И те разпитаха Осару.
Той им обясни какво значи людоед. Тигър, наречен така, както и вие вече знаете, защото напада човешки същества. Този тигър беше вече убил и отнесъл един мъж, една жена и две деца, а също и голям брой домашни животни. Повече от три месеца обикалял селото и държал жителите му в постоянна тревога. Няколко семейства се изселили само от страх пред жестокия хищник; а останалите се затваряли в колибите си, щом паднел здрач, и не се показвали навън чак до зори. Но веднъж дори и тази предпазна мярка не помогнала; кръвожадният тигър се промъкнал през слабите бамбукови стени и грабнал едно дете пред очите на съкрушените му родители.
Няколко пъти плахите, но разгневени туземци се събрали и се опитвали да се отърват от този ужасен враг. Всеки път го намирали в леговището му, но понеже не били добри ловци, пък и оръжието им не било съвършено, той успявал да им се изплъзне от ръцете. При тези обстоятелства тигърът винаги излизал победител и през време на една от тия схватки споменатият мъж станал жертва. При други срещи с този проклет звяр били ранени още няколко туземци. Нищо чудно, че с такъв гост пред своите колиби те бяха постоянно угрижени и уплашени.
Но защо се радваха толкова много при приближаването на нашите пътешественици?
С чувство на гордост Осару обясни каква е работата. Разбира се, той имаше защо да се гордее…
Оказа се, че неговата слава на непобедим ловец на тигри го предхождаше навсякъде, името му беше познато дори и в Тераи. Узнали, че той пристига, придружен от двама чужденци, жителите на селото се надяваха, че с помощта на прочутия ловец и на сахибите-чужденци те най-после ще се освободят от страшния разбойник.
Щом го помолиха, Осару веднага обеща да им помогне. Разбира се, ботаникът не се противопостави, а Гаспар беше във възторг от предстоящия лов. Трябваше да пренощуват в селото, тъй като не можеше да се предприеме нищо, преди да се стъмни. Те биха могли да организират голяма хайка, да обходят гората с викачи и да нападнат тигъра в леговището му. Но какво би излязло от това? Може би загубата на още няколко души. Никой от туземците не искаше да рискува живота си в такъв лов, а не беше и този начинът, по който Осару убиваше тигрите.
Карл и Гаспар очакваха, че техният водач ще опита още един път хитростта с лепилото и листата. Отначало и Осару възнамеряваше да стори това, но след като поразпита, разбра, че не може да се намери птичи клей. Местните жители не знаеха как да го приготовляват, а наоколо нямаше смокинови дървета, нито див чемшир или някакви други храсти, от които би могло да се приготви желаното лепило.