Основателни или не, тия размишления задоволиха младежите и успокоиха съвестта им. Но по пътя те все още разговаряха за необикновения начин, по който старата мечка носеше своите рожби. Карл беше чел за подобни навици и у други животни, като например големия мравояд в Южна Америка, опосумът35, както и много видове маймуни… Двамата братя се съгласиха, че тази добра черта в характера на низшите животни показва, че и най-дивите от тях са способни да изпитват нежни чувства.
Така се случи, че още същия ден те имаха възможност да наблюдават и друга подобна проява, но за щастие без трагичен край.
Те бяха привършили пътуването си за този ден и бяха полегнали край една полянка, под грамадно талаумово дърво от рода на магнолиите с много големи листа. Още не бяха направили никакви приготовления за нощуване. Пътят им през деня беше труден, защото минаваха самите предпланини на голямата Хималайска верига. И макар да им се струваше, че бяха вървели толкова надолу, колкото и нагоре, всъщност те постоянно се изкачваха и сега бяха на повече от пет хиляди фута над индийската равнина.
Бяха навлезли в нова растителна област — обширни гори от магнолии опасваха средните склонове на планината. В тази част на света се срещат всички видове от забележителното семейство на магнолиите; цели обширни гори от тия дървета покриват и красят склоновете на Хималайските предпланини. Белоцветните магнолии се срещат на височина от четири до осем хиляди фута; след тях идат още по-изящните червени магнолии (Magnolia campbellia), които принадлежат към най-красивия вид; техните ярки цветове често покриват полегатите склонове на планината с пурпурна мантия. Тук нашите пътешественици забелязаха редки видове кестенови и дъбови дървета, а така също и лаври — не вече скромни храсти, а цели дървета с прави гладки стволове, достигащи височината на самите дъбове. Из горите се виждаха и кленове, както и рододендрони, високи до четиридесет фута.
Но това, което най-много учуди ботаника, беше странната смесица на много европейски видове растения с такива от чисто тропически характер. Така например срещаха се брястове, върби, алдери36, и орехови дървета, които растяха наред с диви бананови дървета, с палмите Уалих и гигантския бамбук. А същевременно голямата Cedrela toona, различни видове смокини, меластоми37, балсами, потоси, пиперови дървета, огромни пълзящи лиани и орхидеи растяха заедно с обикновени трънки, незабравки, жулеща коприва — точно такива, каквито могат да се срещат из всяка европейска ливада. Дървовидни папрати се издигаха високо над обикновени папрати, каквито растат и в английските мочурища. Виждаха се и цели поляни с диви британски ягоди. В Хималаите обаче тези ягоди имат съвсем блудкав вкус; но за сметка на това из същите поляни растат жълти малини, едни, от най-вкусните плодове из тези планини; те сякаш заместват ароматните ягоди.
Под една от тия прекрасни магнолии, чиито едри цветове, направени като от восък, изпълваха въздуха с приятен аромат, се бяха изтегнали нашите пътешественици и възнамеряваха след няколко минути почивка да се приготвят за нощуване.
Осару предъвкваше своя бетел, а Карл и Гаспар, капнали от умора, мълчаха и почиваха. И Фриц, скитал из шубраците през целия горещ ден, също лежеше наблизо и пъхтеше с изплезен език.
Изведнъж Гаспар, който имаше набито ловджийско око, дръпна Карл за ръкава и бързо му прошепна:
— Гледай, Карл! Гледай каква прелест!
И Гаспар посочи към някакво животно, което беше току-що излязло от гората и спряло на края й. По външния си вид, форма и ръст то много приличаше на сърна; тънките му крака и пропорционално развитото тяло показваха, че е от същия род. По цвят на кожата обаче то съвсем се различаваше от сърните. Основният му цвят беше почти като на сърна, но цялата кожа беше изпъстрена с бели като сняг петна, които придаваха на животното-особена красота. Карл знаеше какво е това прелестно създание.
— Петнист елен — каза той шепнешком. — Аксис. Задръж Фриц, та да го поразгледаме…