Може би скалите ще ги приютят? Те поне не биха се раздвижили — в никакъв случай, — дори и ако горната част на ледника не удържи. Но биха ли намерили върху тях място, където да стъпят? Погледите им се плъзгаха по най-близката скала. Тя почти нищо не им предлагаше. Но ето, че след по-внимателно разглеждане те откриха една издатина, нещо като площадка — много тясна, — но все пак на нея можеха да намерят убежище двама-трима души. И най-важното — беше лесно достъпна. Да, тя ще ги спаси.
Както хора, които търсят подслон от пороен дъжд, или пък бързат да избягнат някоя предстояща опасност, и тримата се втурнаха към площадката; след неколкоминутно пълзене и катерене по скалата те се намериха в безопасност върху нея. Издатината беше тясна! Четвърти човек не би могъл да се побере при тях. Имаше място само за тримата, застанали един до друг, и то прави. За сядане и дума не можеше да става.
Но макар и малка, площадката беше истинско спасително пристанище за нашите пътешественици. Под краката си те чувстваха солидния гранит, а не изменчивия лед. Тоя гранит им се струваше вечен като високите върхове и веднъж стъпили на него, те спокойно си отдъхнаха.
Но опасността не беше преминала и те все още бяха застрашени. Ако и горната част на ледника се раздвижи, тогава какво ще стане? Ледът нямаше да стигне до тях, но нивото му щеше да спадне толкова, че те щяха да останат на скалата, върху тази тясна площадка, надвесен над дълбоката тъмна пропаст.
Но дори ако горната половина на ледника останеше неподвижна, имаше нещо друго, което започна да ги безпокои. Карл знаеше, че пред очите им бе станало свличане на ледник — явление, на което малцина смъртни са били свидетели. Той предполагаше, че свличането е станало в долната част на ледника, отвъд пропастта, която те бяха преминали. Ако е така, тогава бездната се е разширила, гнайсовият камък, който образуваше мост над нея, е пропаднал и тяхното връщане назад по ледника ставаше невъзможно.
Над себе си те виждаха само надвиснали скали, чиито върхове почти се съединяваха. Човешки крак едва ли можеше да се изкачи по тях. И ето че шеговитият намек на Гаспар можеше да се сбъдне: можеше да останат затворени между тия черни гранитни стени, ледът да им бъде постеля и небето — покривка. Страшна мисъл, ала никой от тях не можеше да я прогони.
И все пак не се знаеше дали тяхното оттегляне надолу по ледника е наистина невъзможно. Една изпъкнала част на скалата им пречеше да видят другия край на долината. Подбудени от чувството за съхранение, те се бяха втурнали към сегашното си убежище, без да погледнат към бездната или към каменния мост. А сега други канари им пречеха да разберат дали мостът беше изчезнал. Изтръпваха от ужас само като си помислеха за това.
Часовете минаваха, а те не смееха да се спуснат върху ледника. Нощта ги завари все още там — кацнали върху тясната площадка. Бяха гладни, но нямаше никаква полза да слязат дори на леда — той нямаше да уталожи глада им.
През цялата нощ те стояха прави върху тясната издатина, ту на един крак, ту на друг, облягайки от време на време гърбовете си на гранитната скала — но все прави, чак до зори, без да мигнат нито миг. Страх ги беше от капризния лед и затова стояха върху малката нерадостна площадка.
Не можеха повече да издържат я щом се зазори, решиха да слязат от скалата.
Ледът не беше мръднал през нощта. Наоколо беше тихо. Постепенно тримата ловци ставаха все по-смели и щом започна да се развиделява, напуснаха площадката и отново стъпиха върху ледника.
Гаспар се изкачи на един грапав камък върху заледената повърхност. Оттам той можа да погледне над другите камъни. Бездната сега беше много по-широка. Каменният мост беше изчезнал.
Глава XXIII
ИЗХОДЪТ
Причините за свличането на ледниците все още не са съвсем изяснени. Геолозите предполагат, че долните пластове на тия огромни ледени площи се отделят от земята в следствие на разтопяването, предизвикано от земната топлина. Водата също спомага за тяхното свличане; известно е, че под глетчерите винаги тече вода, понякога цели потоци. Откъснатата по този начин от земята ледена маса, лежаща върху наклонена плоскост, се понася надолу благодарение на собствената си тежест.
Понякога се раздвижва само една малка част от глетчера; там, където той се откъсва, се образува пукнатина. В други случаи се размърдва и ледът, който се намира от другата страна на пукнатината и я затваря. Причина за свличане на ледника може да бъде и необикновено топло лято или падане на някоя лавина. Събарянето на планинска урва също може да тласне глетчера надолу.