Зад камъка нямаше никакъв елен, нито пък някакви следи по снега. Гаспар мина зад друг камък, после зад трети и четвърти. По този начин той се намери на съвсем ново място, близо до горния край на урвата; оттам можеше да разгледа повърхността на целия глетчер.
Никакъв елен не се виждаше. Но друга гледка — много по-приятна и от цяло стадо елени, зарадва погледа му. Тозчас радостен вик се изтръгна от гърдите му.
Той изскочи зад канарите, втурна се надолу по урвата, като викаше с все сила:
— Насам, братко! Спасени сме! Има проход! Има проход!
Глава XXIV
САМОТНАТА ДОЛИНА
И наистина имаше проход, който се откриваше между скалите като широка врата. Ловците не бяха го видели досега, защото тясна урва завиваше малко надясно, преди да завърши с прохода; а този завой отдалече изглеждаше като самия край на долината.
Като извървяха стотина ярда от завоя, те стигнаха до широкия отвор между скалите и тутакси пред очите им се откри гледка, която изпълни сърцата им с радост и възхищение.
Може би никъде в света не биха видели по-забележителна картина. Точно пред тях, надолу от мястото, дето стояха, се простираше чудна долина. Тя беше почти кръгла, с обиколка повече от три мили. В средата имаше езеро, неколкостотин ярда в диаметър. Цялата долина беше равна, малко по-висока от равнището на езерото, покрита със зелени поляни, изпъстрена с красиви шубраци и малки горички с разкошни и разнообразно обагрени листа. Цели стада говеда и елени пасяха по зелените ливади или скитаха край храсталаците, а ята диви патици си играеха из сините води на езерото.
Тъй уредена, като градина, беше тази самотна долина; че погледите на нашите пътешественици неволно зашариха по нея, за да открият някое човешко същество или човешко жилище. И те останаха много изненадани, като не забелязаха нито къщи, нито хора. Очакваха да открият някакъв старинен замък или разкошен палат, който да отговаря на този прекрасен парк. Търсеха да видят сред дърветата комини с извиващ се нагоре дим. Ала нищо подобно не се забелязваше. Имаше дим, но той съвсем не идеше от огън. Някаква бяла мъгла се издигаше откъм единия край на долината и се виеше нагоре като тънка пара. Това ги изненада и озадачи. Не можеха да разберат какво точно е това, но знаеха, че не е дим от огън.
Долина с такива размери, с езеро в средата, със зелени ливади и дървета, пасящи стада, диви патици — всичко това би могло да се види и другаде. Такива места се срещат навсякъде по земното кълбо, без да бъдат смятани за необикновено забележителни. Не гореописаните неща Ни накараха да наречем мястото едно от най-забележителните на света. Не! Неговата забележителност се криеше в нещо друго, а именно в тъмния пояс, почти еднакво широк навсякъде, който обкръжаваше долината като някаква исполинска ограда. След по-внимателно разглеждане сана ясно, че този тъмен пояс е цяла редица скали, които се издигаха направо от долината. С други думи, долината беше обградена от стръмни скали. Отдалече те изглеждаха само няколко ярда високи, но това беше измама на окото.
Над тъмната линия се виждаше и друг пояс, който обкръжаваше долината. Това бяха стръмните склонове на голи, неприветливи планини, а високите снежни върхове на тия планини образуваха трети пояс. На места тези върхове изглеждаха като подпорни греди на някой покрив, а на други — като заоблени кубета или остри конусообразни чуки, които се забиваха в небето високо над линията, откъдето започваше вечният сняг.
Не се виждаше никакъв друг вход към тази чудновата долина освен прохода, в който се намираха сега нашите пътешественици, а тъй като той беше изпълнен с лед, равнището му се издигаше високо над самата долина. По едно стръмно нанадолнище, покрито с огромни отломъци от паднали скали — морената на самия ледник, — можеше да се слезе в долината.
Тримата ловци постояха няколко минути в прохода и наблюдаваха тази необикновена картина, обзети от чувство на възхищение, учудване и страх. Слънцето току-що изгряваше над планината и лъчите му, падайки върху кристалния сняг, се отразяваха с всички цветове на дъгата. Самият сняг на някои места имаше розов цвят, а на други беше изпъстрен със златисти оттенъци. Езерото — тук леко развълнувано от разигралите се птици, там гладко и спокойно — отразяваше в синия си диск белите върхове на планините, тъмния пояс, образуван от близките скали, и зелената растителност по брега.
Карл Линден би могъл с часове да наблюдава тая приказна картина. Гаспар по природа беше по-груб, но и той бе омаян от нейната красота. Дори и ловецът на равнината — жителят на палмовите долини и тръстиковите полета — трябваше да признае, че никога не беше виждал такъв вълшебен пейзаж. И тримата бяха добре запознати с индуските поверия относно Хималайските планини. Туземците вярват, че боговете им живеят в самотни долини, сред непроходими върхове. В този момент и ловците бяха готови да повярват в това. Сигурно някои от тия божества — Вишну или Шива, пък дори и самият Брахма, обитават долината, която се намираше пред тях.