Оставаше им все още убитият елен. Дали и той не е задигнат? И за да се уверят, забързаха към вира, който се намираше наблизо. За щастие еленът си стоеше във вира, където го бяха оставили — очевидно водата го беше опазила от хищните зверове.
Тъй като мястото, дето бяха нощували, не им харесваше, те завлякоха убития елен близо до топлия извор; там беше много по-удобно за стануване. Одраха кожата му, запалиха огън и след като се навечеряха с прясно печено месо, Осару се зае да приготви останалото месо за сушене по същия начин, по който бе изсушил месото на яка. Само че сега той взе предварително мерки и го окачи така, че да не го достигнат четириногите разбойници. Наистина те така внимателно съхраниха месото, че запазиха дори и кокалите, а за вечеря Фриц трябваше да се задоволи само с вътрешностите на елена.
Въпреки ужасното положение, в което се намираха, Карл, както повечето от неговите съотечественици, продължаваше да бъде благоразумен. Той предвиждаше, че ще трябва да стоят дълго в тази своеобразна долина. Колко дълго — той не си задаваше въпрос, — може би за цял живот! Карл предвиждаше страданията, които ги очакваха — можеше да останат без храна; ето защо нито една хапка не трябваше да се разпилява.
Насядали около огъня, те разговаряха как биха могли да се снабдяват с храна, говореха за животните, които се намираха в долината, колко и какви видове са; за птиците край езерото и из горите; за разните плодове на дървета и растения; за корените, които биха открили в земята — с една дума за всичко, което може да се намери в долината и да им послужи за храна.
Провериха всичките си бойни припаси и се оказа, че са повече, отколкото предполагаха. Големите барутни рогове и на двамата братя бяха почти пълни. Не бяха употребявали много пушките си от последното запасяване с барут. Имаха и богат запас от куршуми и сачми — макар че те не бяха от голямо значение и в случай, че се привършеха, братята знаеха много неща, с които да ги заместят. Но барутът — това е sine qua non44 за ловеца.
Дори и ако не можеха да си служат с пушките, все пак оставаше Осарувият непогрешим лък, който нямаше нужда нито от барут, нито от олово. Тънка тръстика или жилава пръчка от някое дърво — това беше всичко, от което се нуждаеше Осару, за да приготви смъртоносна стрела.
Ловците бяха сигурни, че ще могат да се справят с животните, които се намираха в долината. Дори и да нямаха стрели, те бяха, уверени, че в такова затворено пространство лесно биха могли да обградят дивеча и да го хванат. Не се тревожеха и от това, че някое четириного същество би могло да избяга от долината по-лесно, отколкото те самите. Едва ли съществува друг изход освен проходът, през който бяха дошли! Само през заледеното дефиле биха могли да влизат и да излизат и четириногите обитатели на долината. И наистина нашите пътешественици бяха забелязали върху глетчера добре утъпкана от животните пътека, преди да падне снегът. Сигурно този проход беше известен на много от животните; но навярно имаше и такива, които живееха и отглеждаха малките си само в долината, без да я напускат. И наистина едно диво животно едва ли би могло да си намери някъде по-подходящо място за дом.
Ловците се надяваха, че и животните са на същото мнение и това, което бяха забелязали досега, показваше, че наистина е така.
Разбира се, те все още вярваха, че ще намерят начин да избягат от този необикновен затвор. Не искаха да се предадат толкова рано. Ако бяха вече убедени в безнадеждността на своето положение, те биха стояли сега с наведени глави и не биха имали настроение да разговарят тъй оживено. Нито птици, нито четириноги, нито плодове, нито корени биха ги интересували, ако бяха вече изпаднали в пълно отчаяние. Но те все още се надяваха, при все че сами не знаеха защо. С това чувство те легнаха да спят, решени да изследват отново скалите на другия ден.
Глава XXXI
ИЗМЕРВАНЕ НА БЕЗДНАТА
На другата сутрин нашите пътешественици още веднъж основно изследваха и проучиха всяка педя от стръмните скали. Отново обиколиха цялата долина. Покатериха се дори и на някои дървета, за да могат от върховете им да разгледат по-добре скалите, които се издигаха високо над тях. В резултат на всичко това те напълно се убедиха, че е съвсем невъзможно да се изкачат по която и да е от скалите.
Докато не бяха напълно убедени в това, те не бяха се замисляли върху възможността да се върнат през теснината, която извеждаше към глетчера. Но сега, когато всички други надежди за избавление ги напуснаха, те се отправиха към познатия им проход.