Първото нещо, с което се заеха, беше да си построят жилище. Нощите ставаха все по-студени и по-студени. Наближаваше хималайската зима и спането на открито — дори и край най-буйния огън — не беше вече приятно.
Построиха си малка груба къщурка от едри камъни и неравни дървени трупи, защото беше невъзможно да се снабдят с еднакво дълги греди, а да ги режат с инструментите, с които разполагаха, би било изморителна работа. Стените й бяха дебели, грапави и здрави, а пролуките запълниха с глина от дъното на потока. Покрива направиха от тръстика, събрана от езерото, а пръстения под посипаха с листа от благоуханните рододендрони. На покрива оставиха дупка, за да излиза пушекът. Няколко гранитни блока служеха за столове, а от маса нямаха нужда. За спане всеки си приготви легло от сухи листа и треви. Тези удобства стигаха на нашите пътешественици. Те бяха твърде разтревожени за бъдещето, за да мислят сега за разкош.
Построиха си хижата само за един ден. Ако наоколо се намираше бамбук, Осару би построил цяла къща за половин ден, и то много по-красива. Но сега загубиха цял ден и на следната сутрин започнаха да правят моста.
Решиха да си разпределят труда — Карл с брадвичката и Осару със своя голям нож се заеха да приготвят дървения материал, а Гаспар с двуцевката си трябваше да се грижи за прехраната и да им помага през свободното си време.
Но пушката на Гаспар послужи и за нещо друго, а не само да ги продоволства с месо. Щяха да имат нужда от въжета — дълги, здрави въжета, и както вече си бяха говорили, тия въжета можеха да бъдат направени от кожите на животните, които щяха да убият. Гаспар следователно имаше отговорна задача. Карл му беше казал, че ще им трябват две дебели въжета — дълги около сто фута, а освен това и много други по-малки въжета и въженца. За да приготви всички тия материали, той трябваше да убие твърде много дивеч и да се снабди не само с една, а с цяла дузина големи кожи. Но Гаспар щеше да изпълни възложената му задача, без да се посрами!
А що се отнася до дървения материал — дърветата бяха вече набелязани. Още сутринта четири дънера бяха маркирани в основата с помощта на брадвичката. Това бяха все борови дървета — от вида, известен под името Тибетски бор, — чиито стъбла без всякакви разклонения се извишават до петдесет фута от земята. Разбира се, Карл и Осару не избраха най-големите дървета, защото би им коствало много излишен труд, докато ги обработят и изтънят, особено с инструментите, с които разполагаха. Напротив, нашите секачи си избраха такива дървета, които по дебелина отговаряха на нуждите им и които с малко труд можеха да бъдат обелени, дебелият им дънер — поиздялан, за да бъдат превърнати в греди, еднакво дебели и еднакво тежки от единия край до другия. Снаждането на гредите две по две щеше да изисква най-много труд и грижи.
След като обсъдиха подробно всичко, всеки се зае да изпълни възложения му дял. Карл и Осару се отправиха към гората, а Гаспар се приготви да върви на лов.
Глава XXXIII
ЛАЕЩИЯТ ЕЛЕН
„Да мога само да намеря онова стадо якове — си казваше Гаспар, като прехвърляше през рамо двуцевната си пушка и тръгваше на път. — Предполагам, че те са най-едрите животни из тия места и месото им съвсем не е лошо, особено на по-младите, което вече опитах. Освен това от кожата на стария бик ще мога да направя… хм, чакай да помисля… колко ли метра въже?“
И Гаспар се зае да пресметне наум колко дълго въже може да излезе от суровата кожа на едрия бик, ако въжето е два инча в диаметър. Карл му беше казал, че въже два инча в диаметър ще бъде достатъчно здраво за тяхната цел, ако кожата на животното е здрава, колкото обикновените говежди кожи; а кожата на яка наистина не беше по-малко издръжлива.
И така младият ловец, след като си представи, че вече е одрал кожата на едрия бик, прострял я е на тревата, измерил големината й и нарязал на ивици, около три инча широки, стигна до заключението, че от нея ще получи около двадесет ярда солидно въже.
След това Гаспар измери по същия начин и кожите на кравите, които бяха само четири, тъй като петата беше вече убита. Гаспар изчисли, че от кравите ще добие по десет ярда въже, защото те бяха почти наполовина колкото бика, а освен това кожите им навярно не са нито толкова дебели, нито толкова здрави.
Имаше също и четири млади бичета и телета. Гаспар помнеше колко са, защото ги бе преброил, докато се опитваше да ги издебне. Той пресметна, че от техните кожи ще се добият по-малко въжета, отколкото от кравите — може би тридесет ярда от четирите. Така че от кожите на всички заедно — на бика, на кравите и на годиначетата, щеше според изчисленията на Гаспар да се получи около деветдесет ярда въже. Жалко, че нямаше да има пълни сто ярда, защото Карл казваше, че толкова трябва да е въжето. Наистина в стадото имаше и няколко съвсем млади теленца, но Гаспар не се зае да прави никакви изчисления; техните кожи можеха да послужат за други цели, но не и за уплитане на здрави въжета, каквито Карл искаше.