Тази прекрасна птица живее в Хималайските планини, където се среща също така и друга забележителна порода — тибетският паунов фазан, който се намира в близко родство с още по-великолепния качулат полиплектрон от Молукските острови.
Човек не може да гледа тия прекрасни крилати създания, без да изпитва благодарност към природата, която ги е сътворила, за да украси земята с тях и да радва всички, които ги виждат.
Глава XXXV
ПО ДИРИТЕ НА ЯКОВЕТЕ
Тъй като Гаспар не беше тръгнал на лов за фазани, той остави тия възхитителни птици да си хвърчат на свобода. Друга беше неговата цел — а именно да убие грухтящия бик.
Но къде ли беше се дянало стадото? Гаспар преброди половината долина, без да го забележи; в това все още нямаше нищо чудно. Между скалите и между дърветата се намираха доста скрити места, а дивите животни, колкото и големи да са, имат някакъв инстинкт или способност да се прикриват и често изненадват ловците. И грамадният слон може да изчезне от погледа сред някои по-редки джунгли, където не може дори да се предположи, че той би могъл да се скрие; а едрият черен бивол често пъти с един скок се подава иззад някой храсталак, не по-голям от самия него. И както яребиците могат да приклекнат и да се скрият в най-ниските стърнища или пък катериците да останат невидими и върху най-тънкото клонче, така и по-едрите животни могат да се скрият в скривалища, които са сравнително малки и тесни.
Всичко това беше добре известно на младия ловец; ето защо той не се изненада много, е не можа веднага да открие стадото якове. Нападението върху тях, при което те дадоха две жертви, ги направи особено бдителни, а и шумът при построяването на хижата навярно ги е прогонил в най-уединената част на долината. И Гаспар се отправи нататък.
Той смяташе, че те трябва да са в някое затънтено убежище и почна да съжалява, задето не е взел със себе си Фриц, който щеше да му помогне, когато изведнъж зърна стадото. Яковете кротко си пасяха на една поляна; телетата, както и при първата среща, весело си играеха, тичаха наоколо из тревата, хапеха се едно друго-и тихо грухтяха също като малки прасенца. Кравите и годиначетата най-спокойно си пасяха, като от време а време издигаха глави и се оглеждаха наоколо, но без да проявяват никакво смущение или страх. Ала бикът не беше между тях.
„Къде ли е отишъл? — попита се Гаспар. — Да не би това да е някое друго стадо! Една, две три…“ — и Гаспар продължи да брои стадото. — „Да — мърмореше той на себе си, — струва ми се, че са същите: три крави, четири годиначета и броят на теленцата е същият… Само бика го няма. Къде ли се е скрил старият разбойник?“
Гаспар внимателно огледа цялата поляна, хвърли поглед и към гората, която растеше наоколо, но не видя никакъв бик.
„Къде може да е отишъл старият грухчо? — попита се отново Гаспар. — Дали се е запилял някъде самичък, или пък се е присъединил към някое друго стадо? Сигурно няма други якове в тая долина; те са общителни животни, така казва Карл. Ако имаше още, те щяха да са всички заедно. Бикът навярно скита някъде по своя работа… Надявам се, че не е отишъл далече. Май че е в онзи храст. Наглежда стадото си, а сам е невидим. Така той ще бъде в по-изгодно положение, ако някой неприятел се опита да ги нападне. Вълк, мечка или друг хищник, който иска да нападне телетата, сигурно би се приближил към тях от същия този храст. И аз самият бих постъпил така, ако не знаех, че там е бикът. Бих пропълзял покрай гората и бих се скрил в храстите, които са най-близо до телетата. Но сега няма да сторя нищо подобно, защото подозирам, че старият бик е в тия именно храсти. Ако отида нататък, той ще връхлети върху мене, а в гъсталака няма дърво, което да е достатъчно високо, за да приюти дори една подгонена котка. Там има само трънливи шубраци… Те нищо не струват! Няма да се опитвам да издебна кравите от онази посока, но как другояче да се доближа до тях? Няма друго прикритие. А, ето! Оная там скала ще ми послужи!“
Гаспар не употреби повече време за този разговор със себе си, отколкото вие, за да го прочетете. Цялата тая работа беше умствена и разбира се, бърза като мисълта. Възклицанието накрая и намекът за скалата бяха предизвикани от заключението, до което беше стигнал, че само някоя скала може да му послужи за прикритие, откъдето да се приближи до дивеча.
Всъщност Гаспар беше забелязал скалата много преди това, още в момента, когато видя стадото. Той не можеше да не я забележи, тъй като тя се намираше точно в средата на откритата поляна, а наблизо нямаше нито дърво, нито храст, които да я закрият. Тя имаше огромни размери, почти колкото една къщурка с четвъртита основа, а отгоре плоска. Разбира се, че Гаспар я беше забелязал още от пръв поглед, но не мислеше да му послужи за прикритие, понеже гъсталакът му изглеждаше по-удобен.