Но сега, когато не смееше да влезе в храстите, да не би там да срещне бика, той насочи вниманието си към скалата.
Ако се придвижва така, че скалата да остане все между него и стадото, той би могъл да се скрие зад нея и да бъде недалече от първите крави и телета. Цялото стадо като че ли се движеше към скалата и Гаспар пресметна, че докато той-успее да стигне до нея, яковете ще бъдат достатъчно близо, за да може да се прицели в най-едрия от тях.
Досега той стоеше скрит в горичката, на същото онова място, отдето за пръв път беше видял яковете. Движейки се все из храстите, той заобиколи така, че скалата остана между стадото и него. Макар тя да беше доста голяма, не можеше да закрие цялото стадо; Гаспар трябваше да бъде много предпазлив и да се приближи до нея, без да го усетят животните. Той видя, че ако измине първите сто ярда, без да бъде забелязан, след това скалата, намалявайки зрителния им ъгъл, ще го скрие напълно от техните погледи и той спокойно би се придвижил по-нататък. Но първите сто ярда щяха да бъдат много опасни. Изглежда, че единственият начин беше да пълзи по корем. Но Гаспар често пъти бе дебнал диви кози из родните си планини и се бе влачил по корем из пясъци и канари, в ледове и снегове. Ето защо предстоящото пълзене съвсем не го тревожеше и всъщност стоте ярда бяха играчка за него.
И така, без да се колебае повече, той падна на колене, сетне се просна по корем и започна да се извива и лази напред като някакъв огромен саламандър. За щастие тревата беше висока цял фут или повече и го закриваше от погледите на животните. Напред и все напред пълзеше той, като побутваше пушката пред себе си и от време на време вдигаше очи над тревата, за да види как е разположено стадото. Когато положението на стадото се променяше, тогава и той се отклоняваше леко от пътя си, така че скалата всякога оставаше между него и животните.
След десетина минути пълзене по земята ловецът се намери на около тридесет стъпки от огромната канара. Широките й стени вече закрива цялото стадо и тъй като влаченето по земята съвсем не му доставяше удоволствие, Гаспар искаше час по-скоро да стъпи отново на крака. Ето защо той стана прав, изтича пъргаво напред и след един миг се намери зад скалата.
Глава XXXVI
ГАСПАР СЕ КАЧВА НА СКАЛАТА
Едва сега Гаспар забеляза, че скалата не беше цяла, а се състоеше от две огромни скали с различни размери. По-голямата, както вече споменахме, беше колкото малка къщичка или купа сено, докато по-малката беше горе-долу колкото една кола. Те бяха почти прилепени една о Друга; разделяше ги пространство, не по-широко от един фут, което образуваше нещо като процеп между тях. Това пространство приличаше на пукнатина, сякаш двата каменни блока са били някога едно цяло и някаква страшна сила ги бе разцепила на две.
Гаспар забеляза тия особености съвсем бегло, защото погледът му търсеше да открие най-удобната част на скалата, където да се скрие от яковете, а същевременно оттам да може да стреля по тях. Цялата скала обаче с четирите си гладки стени представляваше едно не съвсем удобно прикритие, защото по нея нямаше никаква издатина, зад която Гаспар да се скрие и да заложи пушката си. Четирите й края някак си като че висяха надолу, тъй като основата й беше по-тясна, отколкото горната й част. Наблизо нямаше никакъв храст, нито пък висока трева, за да го приюти. Земята наоколо беше гола и доста утъпкана — това сигурно беше любимото свърталище на яковете, които идват тук да се чешат о скалата. Гаспар видя следите им — някои от тях съвсем пресни, а други особено привлякоха вниманието му, защото, съдейки по големината им, те бяха оставени от копитата на бика.
Тия големи пресни следи бързо породиха в ума на Гаспар нови мисли, които съвсем не можеха да се нарекат приятни.
„Следите на бика — мълвеше той на себе си, — и то съвсем пресни, дявол да ги вземе! Наистина той като че ли е бил тук само преди една минута. Ами ако…“
При тия думи сърцето на Гаспар заудря така силно в гърдите му, че той едва можа да довърши въпроса си:
„Ами ако бикът е от другата страна на скалата?“
Ловецът се намери в затруднено положение. До този момент и през ум не му беше минало, че бикът може да бъде зад скалата. Беше си втълпил, че животното се е скрило в храсталака, а защо — и сам не знаеше. По този начин Гаспар изкарваше говедото по-хитро, отколкото беше в действителност; и сега, след като поразмисли, той дойде до заключението, че много по-допустимо е бикът да се припича на слънце от другата страна на скалата. Там той би бил по-близо до стадото си. Да, по всяка вероятност бикът е зад скалата!