„Гръм и мълнии! — възкликна наум Гаспар. — Ако наистина е там, тогава колкото по-скоро се върна назад в горичката, толкова по-добре за мене. Как не се сетих за това? Та той за един миг ще ме смаже на място. Няма накъде да бягам… Аха! Добре!“
Тия възклицания се изтръгнаха от устата на ловеца, когато той погледна нагоре. Нещо особено във формата на скалата го накара да ги произнесе. Той забеляза, че от едната страна по-малката скала е полегата, лесно би се изкачил на нея, а оттам с малко повече усилия би могъл да се прехвърли на върха на голямата скала.
„Добре! — повтори той на себе си. — Горе наистина ще бъдав безопасност и лесно мога да се изкача, ако ме подгонят… Скалата е висока, колкото някое дърво. Тя ще ме спаси, ако се намеря на тясно. Има ли бик, няма ли, аз ще стрелям, пък каквото ще да става! При тия думи той отново прегледа пушката си, коленичи близо до огромната скала и лазейки, почна да заобикаля един от надвисналите й краища, за да може да види стадото.
При всяка стъпка Гаспар оглеждаше добре поляната, където пасяха животните, но загрижено хвърляше погледи и към другия край на скалата, където подозираше, че се намира бикът. Той дори се ослушваше от време на време, очаквайки да го чуе как диша, как грухти или да долови някакъв друг шум, който да издаде присъствието му.“
„Ако бикът наистина е зад скалата — мислеше си Гаспар, — тогава значи е близо и мога да чуя дишането му.“ И на Гаспар се стори веднъж, че чу някакво грухтене, което не идеше откъм стадото. Сега обаче нашият ловец не се страхуваше толкова много, тъй като вярваше, че ще се изкачи на скалата, преди да го настигне и най-бързоногото животно. И той уверено се придвижи напред.
Не мислете, че всичките тия размишления и движения отнеха на Гаспар много време. За по-малко от пет минути той стигна до скалата и направи всичките тия сметки и планове; изтекоха още една-две минути, докато се добере по-близо до стадото, което най-после успя да зърне.
Все още не се виждаше никакъв бик, но той може би беше някъде по-нататък, зад скалата. При вида на другите животни, застанали тъй благоприятно пред дулото на пушката му, Гаспар забрави за бика и реши да стреля в най-близкото от тях.
Той намести бързо пушката на рамото си, натисна спусъка и силното ехо се разнесе над далечните скали. Куршумът попадна на място: една от кравите се олюля и се просна върху зелената трева. Бум, изгърмя и втората цев и едно младо биче с пречупен крак закуца към храсталака. Останалите животни се разбягаха презглава и скоро изчезнаха в шубраците.
Само едно малко теленце остана при повалената крава. То тичаше около нея, грухтеше особено, сякаш се чудеше и не можеше да проумее нещастието, което бе сполетяло неговата майка.
При други обстоятелства на Гаспар би му станало мъчно за теленцето, защото макар и ловец, той не беше коравосърдечен, но имаше какво да върши сега, без да се отдава на състрадание.
Той едва бе гръмнал втори път, дори пръстът му още лежеше върху спусъка, когато до ушите му достигна звук, който го накара да подскочи от страх. Ако не беше се стреснал, Гаспар щеше да изпрати куршума в гърдите на годиначето, а не в задния му крак. А този звук не беше нищо друго освен грухтенето на самия бик. На Гаспар му се стори, че го чу съвсем близо до себе си, та от страх изпусна пушката и се огледа, мислейки, че животното е вече до него.
Наоколо не се виждаше никакъв бик, но Гаспар вярваше, че животното е някъде наблизо, навярно зад скалата. Убеден в това, той скочи на крака и със светкавична бързина се втурна нагоре по скалата.
Глава XXXVII
ЛИЦЕ СРЕЩУ ЛИЦЕ СЪС СВИРЕПИЯ БИК
Гаспар скочи върху по-ниската скала и запълзя нагоре по наклонената й повърхност. Той гледаше повече назад, отколкото пред себе си, понеже очакваше всеки миг да види бика по петите си. Но за голямо негово учудване все още нямаше и следа от никакъв бик, макар че докато тичаше около скалата, Гаспар бе чул неговото страшно грухтене няколко пъти.
И той тръгна към върха на скалата, за да се изкачи на най-сигурното място. Оттам, мислеше си Гаспар, ще може в пълна безопасност да разглежда наоколо и да следи бика. Той се хвана за високия ръб на скалата и се повдигна нагоре. Но не можа да се прехвърли, защото краят на скалата стигаше до брадата му и той трябваше да напрегне всичките си сили, за да се изкачи на върха.