Този начин на пушене е доста разпространен сред полуцивилизованато население в Индия, в Африка и Осару предпочиташе този тип лула пред всички други.
Карл вървеше все напред и посочваше на своите спътници корени, плодове и зеленчуци за ядене, които растяха в долината. Между тях беше и дивият праз лук от него можеше да си приготвят супа. Имаше и плодове — няколко вида френско грозде, череши, ягоди и малини, — всички отдавна известни и в Европа; на Карл и на Гаспар те изглеждаха като стари приятели.
— Погледнете! — продължи Карл. — Дори и във водата расте храна за нас. Ето го и прочутия лотос Nelumbiurn speciosum. Вижте големите му розови и бели цветове! Стъблата му се ядат, но могат и да ни послужат за чаши, защото са кухи. А там виждам и рогатия воден орех, Trapa bikornis, също много вкусен за ядене. О, трябва да бъдем благодарни; имаме храна в изобилие!
Но при все че Карл се мъчеше да бъде весел, сърцето му беше тъжно.
Глава XLV
НОВ ОГЛЕД НА СКАЛИТЕ
Да, сърцата и на тримата съвсем не бяха весели, макар че се завърнаха в хижата натоварени с плодове, корени, ядки и зеленчуци, от които възнамеряваха да си приготвят вкусен обяд, какъвто отдавна не бяха яли.
Останалата част от деня те прекараха около хижата, отдадени на кулинарното изкуство. И то не защото на някого от тях толкова много му се искаше да има разкошен обяд, а защото така се отвличаха и не мислеха толкова за своето окаяно положение. Освен това нямаше никаква друга работа или по-право нямаше повече желание за работа. До вчера те бяха много заети с изготвянето на въжетата и гредите за моста и трудът им, подхранван от надеждата за свобода, беше приятен. Но сега, когато тия надежди бяха изчезнали и всичките им планове завършиха с неуспех, те не можеха да си намерят място, а не можеха и да измислят с какво да запълнят времето си. Ето защо приготовляването на обяда от новите и разнообразни продукти, с които се бяха сдобили, поне разсейваше за известно време тъжните им мисли.
Когато обедът беше готов, тримата ядоха с удоволствие и с голям апетит. Наистина те отдавна не бяха имали зеленчуци на софрата си, та сега им се стори, че никога не са яли нещо по-вкусно. Дори и дивите плодове им се видяха по-сладки от тези, които бяха брали из овощните градини.
Половината ден бе вече изминал, когато довършваха десерта си. Бяха се разположили навън, пред хижата. Почти през цялото време се чуваше гласът на Гаспар. Той се стараеше да бъде весел и да развеселява и другите.
— Тия са най-хубавите ягоди, които съм ял от месец насам… — каза той. — Но мисля, че с малко захар и с малко сметана ще са още по-вкусни… Нали, Карл?
— Сигурно… — отговори Карл и в знак на съгласие кимна с глава.
— Направихме грешка, че убихме всичките си крави — продължи Гаспар, като хвърли многозначителен поглед към една от кожите, простряна наблизо.
— Представи си — прекъсна го Карл — и аз току-що си мислех за това. Ако трябва да прекараме тук целия си живот… О!
Мрачната мисъл пак се беше промъкнала в ума на Карл, затова той извика тъй болезнено и не довърши изречението си, а потъна в мълчание.
Няколко дни по-късно Карл напусна хижата и без да открива намеренията си на когото и да било, тръгна към скалите. Наистина той нямаше никаква ясна, предварително начертана цел, а просто бе обхванат от безсмисленото желание да обходи долината и още веднъж да разгледа обкръжаващите я скали.
Никой не предложи да го придружи, нито пък го запита какво възнамеряваше да прави. И Гаспар и Осару се бяха заловили за свои лични работи; първият — да си издялка пръчка за чистене на пушката, а вторият — да изплете мрежа, за да лови едрите красиви риби, с които беше пълно езерото. И тъй Карл тръгна самичък на път.