Ако откриеше, че има, тогава и надеждата му щеше да порасне. Карл вярваше, че с постоянство и упорит труд те ще могат да си направят стълби, въпреки че нямаха дърводелски инструменти и че все още не беше измислил как щяха да пробият дупките, в които да вкарат напречните летви, или как щяха да изправят стълбите до отвесните скали и много още други подробности. Той обаче гореше от нетърпение да получи отговор на първия си и най-важен въпрос — има ли издатини, които да послужат за тяхната цел.
Ето защо той крачеше бавно и мълчаливо в подножието на скалите и най-внимателно ги оглеждаше.
Глава XLVI
ПО СКАЛАТА
Той продължи да върви нататък, докато стигна до най-отдалечената част на долината, но неговото оглеждане на скалите, покрай които мина, не даде никакви резултати. Видя много издатини и площадки, някои от които бяха достатъчно широки и удобни, за да бъде изправена на тях стълба и да бъде дори малко наклонена. Някои бяха по-високи, други по-ниски, но за жалост те не бяха разположени една над друга, както желаеше Карл. Тъкмо обратното, площадките бяха много отдалечени една от друга, така че, ако човек можеше да се изкачи на една от тях с помощта на стълба — а много от тях бяха лесно достижими, — то това съвсем нямаше да улесни преминаването към друга, по-висока площадка.
Разбира се, тия площадки не можеха да послужат за това, което бе намислил Карл, и като поразгледа още веднъж разположението им, той ги отмина разочарован.
В най-отдалечения край на долината, тоест най-далечния от хижата, водите на езерото се бяха врязали в скалите и образували малко заливче. Както вече споменахме, имаше няколко такива заливчета на различни места в долината, но това беше най-голямото. Широчината му беше малка — само няколко ярда, а дължината му — около стотина ярда. Дъното му беше почти на същото равнище с това на долината, но на някои места благодарение на разпръснати канари и други отломки, които бяха нападали от надвисналите скали, то беше малко по-високо.
Карл навлезе в този залив и с напрегнато внимание заоглежда скалите наоколо. Ако някой можеше да го види в този момент, би забелязал как лицето му бързо просияваше, сякаш в ума му нахлуваха приятни мисли. Само преди минута изражението на това лице беше коренно различно. Защо настъпи тази промяна? Навярно от нещо много важно; защото младият ботаник си беше по природа сериозен, а сега повече от всякога не се поддаваше лесно на внезапни настроения и чувства. Какво тогава го зарадва толкова много?
Достатъчен е само един поглед към скалата, за да разберем причината за неговата радост.
Веднага се набиваше на очи, че тази част на скалата, която обкръжаваше заливчето, беше по-ниска, отколкото другаде; може би нямаше пълни триста фута. Не за това обаче се радваше Карл. Да се мисли за стълба беше цяло безумие, па била тя триста или три хиляди фута. Радваше се, защото току-що бе забелязал върху скалата няколко издатини, които се подаваха навън като полици на етажерка.
Макар че скалата беше някаква гранитна разновидност, тя изглеждаше нагъната, наслоена, но пластовете съвсем не бяха правилно подредени, нито пък издатините бяха разположени на еднакви разстояния една към друга. Освен това някои бяха по-широки, докато други изглеждаха съвсем тесни, но много от тях очевидно бяха достатъчно големи и на тях можеше да се сложи стълба. Особено по-ниските изглеждаха напълно удобни да бъдат свързани с няколко стълби — дълги двадесет-тридесет фута. Но Карл много се съмняваше в площадките, които се намираха горе до върха. Те не изглеждаха толкова широки. Наистина, това можеше да бъде само зрителна измама — резултат на голямото разстояние, от което бяха наблюдавани; но дори и така да беше, това пак не помагаше на Карл да осъществи своя план, тъй като измамата, която би била в негова полза, що се отнася до ширината, би била в негова вреда относно височината; можеше площадките да са на такова разстояние, че никаква стълба да не стигне до върха.
Ако някога сте стояли в подножието на висока скала, вие навярно сте забелязали колко е трудно да съдите за измеренията на предметите, които се намират нагоре по нейната повърхност. Издатина, широка няколко фута, ще и се види като обикновена гънка в скалата, някоя птица, кацнала на нея, ще ви се стори много по-малка, отколкото е в действителност. Карл беше достатъчно образован и взе под внимание тия неща. Той беше изучавал елементарните закони на перспективата и затова не бързаше да прави заключения.
За да може да добие по-вярна представа за ширината на издатините и за дължината на съответните разстояния между тях, Карл се отдръпна назад, доколкото мястото му позволяваше. За жалост той не можеше да отиде много далече, защото както вече споменахме, отсрещната скала беше само на няколко крачки. Следователно, той скоро бе възпрепятстван от гранитната стена и новият му наблюдателен пост, откъдето се надяваше да разгледа горната част на скалата, не беше по-удобен.