Покатери се върху един от големите камъни и продължи своите разучавания оттам, но не остана доволен от този „наблюдателен пост“. Разбра обаче, че все пак това беше най-удобното място и постоя дълго време, кацнал върху камъка. Погледът му, отправен към отсрещната скала, ту втренчено се спираше на едно място, ту блуждаеше от основата до върха на скалата и обратно — от върха до основата.
Лицето му отново се помрачи, понеже бе открил пречка, която изглеждаше непреодолима. Разстоянието между две от издатините беше много голямо и не можеше да бъде преодоляно с помощта на стълба, а освен това се намираше към върха на скалата. Не! Изкачването наистина е невъзможно!
Той забеляза, че разстоянието от земята до първата най-ниска площадка беше почти два пъти по-късо от разстоянието между спомената издатина и издатината под нея.
Досега Карл бе само отгатвал височините, но ето, че му дойде на ум да остави настрана всички предположения и с помощта на верни и точни измервания да установи разстоянието между земята и първата площадка.
Това лесно можеше да стане и то щеше да му помогне да има по-ясна представа за разстоянието между по-горните издатини.
Казахме, че Карл знаеше как да измери разстоянието, но как именно? Издатината, изглежда, се намираше на цели четиридесет фута над земята; тогава как би стигнала до нея измервателната ролетка? Но Карл нямаше никаква ролетка, нито пък възнамеряваше да прави своите изчисления по тоя начин.
Вие навярно предполагате, че той ще потърси някоя дълга върлина, с която да стигне до издатината, и след това ще измери колко фута и инча е тя. Този начин не е лош и Карл не би се отказал от него, ако не се беше сетил за още по-лесен, който поне в този момент му изглеждаше по-лесно изпълним. Той би могъл да определи височината и чрез триангулация51, но това също би изисквало да се снабди с прът и би било придружено от известни отегчителни пресмятания, които биха му отнели доста време, без да му осигурят положителни резултати.
Тия две възможности се въртяха из ума му за известно време. Първата той отхвърли, тъй като трудно щеше да намери достатъчно дълъг прът; а втората изостави в момента, когато разбра, че без много усилия можеше да се изкачи на самата издатина. Долната част на скалата беше наклонена и по нея се виждаха тук-таме вдлъбнатини и издатини, които биха му послужили вместо стъпала.
Изкачи ли се веднъж на площадката, той лесно би измерил на каква височина е тя. Достатъчно е само да спусне надолу връв с малко камъче, завързано на края като зидарски отвее, и после да измери дължината на връвта.
По една случайност Карл беше взел със себе си доста дълго парче кожена връв, която можеше отлично да му послужи, и той изведнъж реши да се изкачи на площадката. Като извади връвта от джоба си и завърза камък на единия й край, той се приближи до скалата и започна да се катери нагоре.
Скоро откри, че изкачването е много по-трудно, отколкото му се бе сторило, и с големи усилия едва можа да се добере до площадката жив и здрав. За Гаспар това изкачване би било съвсем дребна работа, тъй като младият ловец беше свикнал да се катери из Алпите на лов за диви кози, които обичаха скалите.
Но Карл, който не беше алпинист, съвсем се задъха и уплаши, докато стигне до малката площадка.
Като измина няколко крачки по нея, той си избра място, под което скалата беше съвсем отвесна, спусна кожената връв надолу и скоро извърши измерването. Уви! Разстоянието излезе много по-голямо, отколкото той бе предполагал, когато го гледаше отдолу. Настроението му съвсем спадна. Сега беше напълно сигурен, че площадките в горната част на скалата не могат да бъдат свързани с никакви стълби.
Със свито от мъка сърце, той се върна там, където се беше качил, с намерение да слезе пак долу. Но понякога по-лесно е човек да хвръкне нагоре във въздуха, отколкото да се спусне надолу по скалата. Не ще и съмнение, той беше в безизходно положение, буквално „прикован“ към скалата.
Глава XLVII
КАРЛ В ОПАСНОСТ
Никак не е трудно да разберем защо Карл се намираше в опасност; Всеки, който се е изкачвал по някаква стръмна плоскост — стена, мачта или дори обикновена стълба, — навярно е забелязал, че изкачването е много по-лесно от слизането. Съвсем възможно е човек да се изкачи до върха на много голяма и неподатлива стръмнина, но да не може да слезе обратно. Мъчнотиите при слизането са по-непреодолими, отколкото при изкачването. Като се изкачва човек, вижда къде да сложи крака си, за какво да се хване с ръцете си; когато слиза обаче, той няма тази възможност, а трябва да стъпва наслука и да бъде непрекъснато изложен на опасност да се подхлъзне и да се сгромоляса долу.