Тъй като желаеха да видят как птиците ловят риба, нашите пътешественици застанаха на брега на езерото. По всичко личеше, че риболовецът още не беше започнал работа, а само се придвижваше към определеното място.
След малко той стигна до средата на езерото и като остави настрана дългия си бамбуков прът, почна да се разправя с птиците. Чуха го да им говори и да ги насочва, също както ловецът насочва своето куче; тутакси едрите птици разтваряха дългите си крила, хвръкваха от ръба на лодката и след като полетяваха малко, всички до една се гмуркаха във водата.
И нашите пътешественици видяха рядка картина. Тук някоя птица леко плуваше, впила поглед в кристалната повърхност; там широката опашка на друга стърчеше нагоре, а тялото й не се виждаше под водата; по-нататък трета беше потънала цяла и само кръгообразните вълни показваха къде е, четвърта се бореше с някаква голяма риба, която блестеше в човката й, подобна на щипци; пета вече хвърчеше със своята люспеста плячка и я отнасяше към лодката. Така и дванадесетте птици бяха всецяло отдадени на това необикновено занимание, за което бяха обучени. И езерото, което преди това беше спокойно и гладко като огледало, скоро се покри с вълни, с кръгообразни водовъртежи, с мехури и пяна, сред които големите птици се спускаха, гмуркаха и пляскаха с криле, гонейки своя лов. Напразно рибите се опитваха да избягат — корморанът може да се спуща бързо във водата и да плува под нея не по-бавно, отколкото на повърхността. Гърдите му, подобни на носа на кораб, порят водата като стрела. Употребявайки силните си криле вместо гребла, а широката си опашка вместо кормило, птицата може да се обръща изведнъж, накъдето си иска, или да се впуска напред с невероятна бързина.
Нашите пътешественици имаха възможност да наблюдават нещо особено. Ако някоя от птиците хванеше необикновено голяма риба, преголяма, за да я занесе до лодката, то тогава няколко други птици се спускаха нататък, за да й помогнат да пренесе плячката.
Вие навярно се учудвате как тия птици, които се хранят с риба, не поглъщат рибата, която улавят, а я занасят на господаря си. С по-младите птици, както и с тия, които не са напълно обучени, такива дребни кражби се случват понякога. Но в подобни случаи ловецът взима предпазни мерки — слага на шията на птицата специална халка, внимавайки халката да не се смъкна до дебелата част на гърлото и да задуши птицата. С добре дресирани птици тази мярка е съвсем излишна. Независимо от това, дали са гладни или не, те донасят целия свой улов на господаря си, който ги възнаграждава за техния честен труд, като им подхвърля по-малките и не толкова ценни рибки.
От време на време някоя птица я домързява и стои над водата, без да изпълнява своите задължения. В такъв случай риболовецът се приближава с ладията, протяга бамбуковия си прът, удря силно във водата близо до мястото, където ленивката се е застояла, и започва да й се кара. Почти винаги това дава добър резултат: крилатият рибар стреснат от добре познатия глас на своя господар, почва да работи с нови сили.
Този лов продължава няколко часа, докато птиците се изморят. Тогава господарят им позволява да се приберат и да кацнат върху лодката, където той сваля халките им, храни ги и нежно ги милва.
Нашите пътешественици не дочакаха да видят този край, а продължиха по-нататък. По пътя Карл разправи на Гаспар как не много отдавна, до царуването на Чарлз I, из много страни в Европа, особено в Холандия, са обучавали обикновения корморан да лови риба по същия начин и че в наши дни той се прилага доста често в много области на Китай, където пазарищата на някои от най-големите градове са снабдявани с риба, уловена само от корморани.
И наистина няма други хора на света така изкусни в култивирането на растения и дресиране на животни като теснооките жители на Небесната империя.
Глава VI
ТЕРАИ
Когато човек напусне морското равнище и почне да се приближава към някоя висока планинска верига, той навлиза в обширна област, пълна с хълмове и дълбоки клисури, прорязани от бързеи и буйни рекички. Тия хълмове не могат да се сравняват с грандиозната планинска верига освен по широчината, която при първоразредните планини достига от двадесет до петдесет мили. Такива хълмове лежат от двете страни на високата планинска верига — Андите — в Южна и Северна Америка, както и в полите на Скалистите планини и на Алигените. Срещат се и в Италия, в полите на Алпите. Французите наричат тия хълмове „пиедмон“, а в нашия език те носят не по-малко подходящото име „предпланини“.